Моето учение

[npp]

ами всеки носи последствията от делата си, в този живот тези последствие са временни, защото тук има време и всичко е изменяемо и Бог ни дал време за да видим грешките си и да се стараем да ги променим, в другия живот е вечно, защото там вече няма време, няма изменяемост, няма и стареене. Но това не е карма, а съда на сърцата ни над мислите ни. Тоест съда на Божия образ в нас над свободната ни воля, която се изрязва в начина ни на мислене, възприемане и начина на действие.

Доктор Сатан например е останал само с начина на мисленето, но в действието на практика учението му куца.

какво значи карма?!, това е все едно да ти кажат, че има съдба наместо жив Бог на доброто, едва ли не съдбата на човеците се ръководи от някаква си природа - нещо, което не е живо от само себе си, но от него едва ли не са произлезли всички, и то ги е превърнало в жертви на собственото си несъвършенство поради това че самото то представлява просто някакъв механизъм от случаен и хаотичен сблъсък на супер тъпи елементарни частици - т.е. физика на хаоса, но ето как хората можеха да бъдат добри, защото досега е имало/имаше и добри хора, макар и те да са били/да бяха някакъв малък процент, което е още едно доказателство, че има Нещо живо отвъд законите на механиката, и ако Неговата воля е всички да получат изобилен и вечен живот колкото се може по-скоро, то кои сме ние, че да се противопоставяме на онова, което е пълно спасение за всички?!, обаче учението за кармата е едно от нещата, чрез които се противоречеше на истинския Бог и Неговото пълно решение на проблемите, защото обричаше всяка една душа на вселената да преминава през милиони неизбежни последователни раждания и смърти най-напред чрез някакви три обвързаности наричани гуни, които едва ли не просто държали душата и я водили по този път - това е учението за кармата според оригиналния му произход, който е ведическата/индийската духовна/религиозна традиция, тъй като във ведите се говори не само за карма, но и за други неща, такива като трите гуни и самсара, които (според същия източник) са една система/единен механизъм с нея, и въобще все неща, които (неслучайно) дори не фигурират в библейските писания като нещо свято/от Бога, или казано с други думи, какво ако всички бъдат мъчени в продължение на хилядолетия, макар и уж под формата на правосъдие/справедливост, без страданията им да бъдат съкратени - ще има ли някаква полза от преживяната болка/мъка ако, според както и е писано, истинският Бог винаги унищожава и ще унищожи всяка форма на злото, дори и лошия опит(лошите спомени), а само лукавият е поддръжник на злото и сетнината му е да бъде напълно унищожен?!, или казано с други думи, каква полза от това да мачкаш чисто злато с огромни преси и валяци върху чакъл и пясък, ако после ще трябва да го пречистваш от частиците пясък и чакъл, които са се впили в златото, и с които то се е примесило при процеса на екстремно пресоване, смачкване и раздробяване?!