Цитирай Първоначално написано от Aeternal Виж мнението
А и като е глупост, колко време е латентния период на ебола?
Има доста добра статия в Уикипедия, въпреки, че не харесвам много тоя сайт:

Ебола
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вирусната хеморагична треска ебола, инфекция с вируса ебола или просто ебола е болест при хората и други бозайници, която се причинява от вируса ебола (еболавирус). Симптомите обикновено започват между 2 дни и 3 седмици след заразяване с вируса и се проявяват с повишена температура, възпалено гърло, мускулна болка и главоболие, обичайно последвани от повръщане, диария и обрив , съпроводени с понижена функция на черния дроб и бъбреците. На този етап болният може да започне да получава кървене, както вътрешно, така и външно.[1] Ако случаят приключи с фатален край, смъртта обикновено настъпва 6 до 16 дни след началото на симптомите.

Заразяването с вируса може да стане чрез контакт с кръв или други телесни течности от заразен човек или животно.[1] До момента все още няма документирано разпространение по въздушен път в естествена среда.[3] Смята се, че плодоядните прилепи са естествен носител в природната среда и могат да разпространяват вируса, без те самите да развиват болестта. Хората се заразяват при пряк контакт с прилепи или чрез контакт с живи или мъртви животни, инфектирани от прилепи. Когато с вируса се зарази човек, болестта може да се разпространи и между хората.

Мъжете, преболедували от ебола, може да продължат да предават болестта чрез семенната течност в продължение на близо два месеца. За да се постави диагноза на инфекция с вируса ебола, първо трябва да се изключат други заболявания с подобни симптоми, като например малария, холера и други вирусни хеморагични трески. Диагнозата се потвърждава чрез кръвни изследвания за вирусни антитела, вирусна РНК или изолиране на самия вирус.[1]

Епидемичният контрол налага прилагане на серия от координирани медицински мерки и ангажираност от страна на обществото. Необходимите медицински мерки включват бързо откриване и проследяване на контактите на засегнатите, бърз достъп до съответните лабораторни услуги, надлежни грижи за инфектираните и надлежно освобождаване от телата на починалите чрез кремиране или погребване.[1][4] Профилактиката включва намаляване на разпространението на болестта от инфектирани животни на хора.[1] По тази причина, когато се борави с потенциално инфектирано месо от дивеч, трябва да се носи подходящо защитно облекло и преди консумация месото трябва да се приготвя до пълна готовност.[1] Това включва също носене на подходящо защитно облекло и измиване на ръцете, когато сме в присъствие на болен.[1] С пробите от телесни течности и тъкани на заразени трябва да се борави със специално внимание.

а момента все още няма специфично лечение за болестта.[1] Грижите за болните са поддържащи и включват прилагане на перорална рехидратираща терапия (на болния се дава да пие леко подсладена и подсолена вода) или интравенозни течности.[1] Поддържащите грижи подобряват изхода от заболяването.[1] Рискът от смърт при болестта е висок, като смъртните случаи са между 25% и 90% от заразените с вируса (средната стойност е 50%).

До 15 октомври 2014 г. са съобщени 8 998 подозирани случая на зараза, довели до 4 493 смъртни случая. В момента се концентрират усилия в разработването на ваксина. Все още обаче няма ваксина за заболяването.