Творчество

[Kaena Smith]

problematichna lichnost ,това последното страшно ме радва!
Защо не си му сложила заглавие(не че е задължително ) ?

[megit0y]

Сега ще ви споделя нещо, което не е стихотворение, но мисля, че пак става

Може би светът се е самоунищожил?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са шумовете, какафонията, смехът?
Защо всичко глъхне, тъмно и неразбираемо като в сън?
Или това просто е ослепителното слънце?
Може би съм останала сама в несъществуващия свят?
Къде са очите ми, защо не виждам след като се събудих?
Или това просто е ослепителното слънце?
Каква е тази сянка на хоризонта?
Или може би не е на хоризонта?
Съвсем близо до мен...?
Защо очите му угаснаха?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са чайките, кикотещи се над тежките вълни?
Къде съм аз, защо не се виждам?
Защо не съществувам?
Може би светът се е самоунищожил!
Или това просто е ослепителното слънце!!

Това съм го писала много късно през нощта, не помня кога, бях в много странно настроение, нямах желание за нищо

Твоето е нещо като поема, но не съм сигурна. Иначе се е получило много хубаво. От къде ви хрумват на всички да пишете такива неща?

[oizys]

това ти ли си или някой друг

Еми да...Всичко е пряко свързано с живота ми ;д Радвам се, че ви харесват и че намерих къде да ги споделя ^^

[fanton1]

Липсва ми старото време,
сега на никого за нищо не му дреме.
Хората преди бяха различни,
а сега всичко изглежда трагично.
Насилие властва навред,
вече никой не гледа напред.
Всички във страх живеят
и плачат, не се смеят.
Животът за хората не е ценен,
защото сега целият свят е пленен.
Технологии мозъците на всички заблуждават,
глупави и зли хора преобладават.
Познати навсякъде се намират,
но приятели трудно се избират.
Никой не е готов да се жертва за теб,
всеки използва те, все едно си предмет.
Сега на никого за нищо не му дреме,
наистина много ми липсва старото време.

Много е хубаво . Предполагам ,че имаш още такива и ще съм много щаслив ако ги споделиш с нас . Дано не ти преча с това мое желание .

[skate]

незнам дали има такова нещо като "патент за текст" ама вземи провери,щото туко-виж някой от планета ти го откраднал ;д

[espada]

Вихър вее, по челото ми се разпръсква,
Докато ме издигаш нагоре в небесата,
Там към където гледат децата, мечтата...
Извисявам се над птиците, дъха ми, оредял,
Облаците ме обгръщат, а аз разпилявам ги,
Виждам пътя към звездите, наближавам ги,
Към луната ме насочи и там ме остави,
и ,за да гледаме заедно картината, остани.

[Lo_Ni]

Моля помогнете на Ренета и споделете проекта й с повече хора. Нека българската поезия се развива.
http://krile.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D...B1%D0%BE%D0%B2