Ще сложа едно мрачно и едно от по - новите:

Сънните облаци надвисват над мен,
студен и черен копнежът се усмихва,
залезът мъртъв сърцето огрява,
безмълвна луната над мене остава.

Как тихо е! Пусто и мрачно,
някъде тихо се спотайва прозрачно
Нищото и Безумието го прегръща,
по избелелите страници времето се връща.

Под пепелището дните скърбят,
празни и пусти - те силно горчат,
пътека без край към тебе върви,
огън оранжев тихо гори.

Загубена е,
надеждата напусна сърцето,
главата отново прегръщат ръцете,
сянка от мрака безшумно израства,
огънят завинаги безмълвно изгасва.

Това е от 2014, от мрачния период.

Следващото пак е от 2014, но вече е по-различно:

Свежо утро- дъжд вали,
изнизват се леко кратките дни,
всеки сен тичам, към залеза отивам,
всяка вечер вино от лунни лъчи отпивам.

Нежно се ронят секунди като сълзи,
времето ме гледа с твоите очи,
ръката ти бяла крепко държа,
времето с устни да спирам ще продължа.

Когато тази сутрин отворих очи,
мирис ме лъхна на всежи морски вълни,
крясък на чайки, развълнувано море,
синьо, сънено - златно небе.

С боси нозе се разходих по плажа,
на слънцето очите си исках да покажа,
то подари ми един бляскав, топъл лъч,
прегърнах го, изригна зората изведнъж.

Кажете ми мнението си, интересно ми е