Творчество

[CoNviCt]

Не съм мислил в такава насока. Просто си мислех, че искам да видят бял свят. Да бъдат четени. Да предадат чувствата, които съм вложил.

Трудно е да се коментират чужди стихотворения. Чувства. Могат да бъдат тъй различни, да придобиват такива форми, че аз да не ги разбера. И да не съм ги почувствал по този начин.
Мисля, че всеки поет понякога попада в бездната. А тя е черна, толкова черна, че не вижда нищо друго. Все пак мисля, че си преувеличила. Което е нормално, де. По-младите имаме навика и желанието да преувеличаваме. Чернилката е непрогледна. Светлината изгаря. Това е малката ми забележка.
Също смятам, че се нарушава ритмиката на някои места, което обаче по-лесно можеш да научиш. И съответно поправиш.

@oizys
Бих те чел, ако дадеш тази възможност. ^______^

[oizys]

@oizys
Бих те чел, ако дадеш тази възможност. ^______^

Аз нямам нищо против да споделя, просто не исках да нахалствам. Ето трички (1 на български и 2 на английски):
Това е малко слабо, но просто си е моето мнение:

Липсва ми старото време,
сега на никого за нищо не му дреме.
Хората преди бяха различни,
а сега всичко изглежда трагично.
Насилие властва навред,
вече никой не гледа напред.
Всички във страх живеят
и плачат, не се смеят.
Животът за хората не е ценен,
защото сега целият свят е пленен.
Технологии мозъците на всички заблуждават,
глупави и зли хора преобладават.
Познати навсякъде се намират,
но приятели трудно се избират.
Никой не е готов да се жертва за теб,
всеки използва те, все едно си предмет.
Сега на никого за нищо не му дреме,
наистина много ми липсва старото време.

Това го написах докато бях в болница :

I've decided yet and nothing can change my mind
I'll become a doctor and I'll help you fight.
You'll be okay, I will make you healthy.
It doesn't matter if you are poor or wealthy.
It might hurt a little, you'll feel pain
But life is a sickness - it's not a game.
My heart won't decieve you, I won't let you die.
I'll be by your side just promise me not to cry.
I know you don't know me but something has combined
our lifes for a moment and we need to fight.
That's the only way to survive
in this terrible thing called life.

И това е от един мрачен период от живота ми, но ми е и любимото (то си личи де..):

The rain is falling drop by drop,
the sun is waiting it to stop.
She is standing there alone
in a place really far from home.

The scars on her arm, the memory of the past,
it all remains and it'll last...

She couldn't stop her pain,
she was all alone.
Everything she did was in vain,
she had nowhere to go.

Always feeling depressed,
always pressed by stress.
Always trying to hide
all of this awful pain inside.
Always on her own,
searching for the long lost home...

Ако може някакви критики/съвети ще съм благодарна.

[megit0y]

@oizys
Много хубави и сърцераздирателни стихотворения, браво

[skate]

She couldn't stop her pain,
she was all alone.
Everything she did was in vain,
she had nowhere to go.

това ти ли си или някой друг

[problematichna lichnost]

Сега ще ви споделя нещо, което не е стихотворение, но мисля, че пак става

Може би светът се е самоунищожил?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са шумовете, какафонията, смехът?
Защо всичко глъхне, тъмно и неразбираемо като в сън?
Или това просто е ослепителното слънце?
Може би съм останала сама в несъществуващия свят?
Къде са очите ми, защо не виждам след като се събудих?
Или това просто е ослепителното слънце?
Каква е тази сянка на хоризонта?
Или може би не е на хоризонта?
Съвсем близо до мен...?
Защо очите му угаснаха?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са чайките, кикотещи се над тежките вълни?
Къде съм аз, защо не се виждам?
Защо не съществувам?
Може би светът се е самоунищожил!
Или това просто е ослепителното слънце!!

Това съм го писала много късно през нощта, не помня кога, бях в много странно настроение, нямах желание за нищо

[megit0y]

Сега ще ви споделя нещо, което не е стихотворение, но мисля, че пак става

Може би светът се е самоунищожил?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са шумовете, какафонията, смехът?
Защо всичко глъхне, тъмно и неразбираемо като в сън?
Или това просто е ослепителното слънце?
Може би съм останала сама в несъществуващия свят?
Къде са очите ми, защо не виждам след като се събудих?
Или това просто е ослепителното слънце?
Каква е тази сянка на хоризонта?
Или може би не е на хоризонта?
Съвсем близо до мен...?
Защо очите му угаснаха?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са чайките, кикотещи се над тежките вълни?
Къде съм аз, защо не се виждам?
Защо не съществувам?
Може би светът се е самоунищожил!
Или това просто е ослепителното слънце!!

Това съм го писала много късно през нощта, не помня кога, бях в много странно настроение, нямах желание за нищо

Твоето е нещо като поема, но не съм сигурна. Иначе се е получило много хубаво. От къде ви хрумват на всички да пишете такива неща?

[oizys]

това ти ли си или някой друг

Еми да...Всичко е пряко свързано с живота ми ;д Радвам се, че ви харесват и че намерих къде да ги споделя ^^

[problematichna lichnost]

Последното стихотворение е убийствено според мен <3

[fanton1]

Липсва ми старото време,
сега на никого за нищо не му дреме.
Хората преди бяха различни,
а сега всичко изглежда трагично.
Насилие властва навред,
вече никой не гледа напред.
Всички във страх живеят
и плачат, не се смеят.
Животът за хората не е ценен,
защото сега целият свят е пленен.
Технологии мозъците на всички заблуждават,
глупави и зли хора преобладават.
Познати навсякъде се намират,
но приятели трудно се избират.
Никой не е готов да се жертва за теб,
всеки използва те, все едно си предмет.
Сега на никого за нищо не му дреме,
наистина много ми липсва старото време.

Много е хубаво . Предполагам ,че имаш още такива и ще съм много щаслив ако ги споделиш с нас . Дано не ти преча с това мое желание .