Имах рожден ден. Събудих се сутринта, загледах очаквателно жена ми, но очевидно беше забравила. Децата също бяха забравили. Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
„Добро утро, шефе, честит рожден ден!“
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
…Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
„Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден“.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
„Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!“
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
„Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!“
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъстът, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана…
Гол…