
Първоначално написано от
broken_angel_412
Здравейте, аз съм на 14 от малък град съм няма да казвам кой, но от една година уча в Пловдив това ми е била мечтата от както се помня. Всичко ми беше идеално докъто не писах на едно момче (пиша без имена) писах му само да го питам нещо въпреки, че знам че от половин година имам нещо към него. Лятото 2 седмици преди да започне учебната година се запознахме с него и от тогава аз имам нещо към него. Но не обръщах внимание през това време се занимавах с много други момчета в Пловдив. И му писах 2 дни преди нова година и на нова година тръгнахме. Той е на 15, но е преживял много видял е много от живота и е с ужасно труден характер. Принципно е голям курвар и ми призна, че лятото и преди нова година като му писах е искал само да ме наебе, но след това вече не е било така много бързо се влюбил в мен и аз го виждам и вярвам, защото ако беше само заради секса до сега да ме е оставил. Но преди да се съберем той ми каза за 2ия срок си идваш обратно в 'малкия град' или няма как да сме заедно, не мога да имам връзка от разстояние. Така и аз казах добре само и само да съм с него. За 2ия срок не се върнах, но той реши да ме изчака до другата година, защото много ме обича. Така вече сме 4 месеца заедно той много ме обича и аз него много го обичам! Но през тези 4 месеца всеки божи ден ние се караме по 10 пъти и това само за 1 ден.. Късали сме безброй пъти, но не сериозно, защото винаги сме се събирали отново. И аз съм плакала много за него и той е плакал за мен. Но той се държи с мен отвратително през смея да кажа повечето време от връзката ни, псува ме постоянно, обижда ме даже ме е бил няколко пъти, но аз го обичам толкова много, че не мога да си тръгна от него каквото и да прави. Аз винаги му се моля и му падам на колене при всяка караница, а той ми се е извинявал сигурно точно 10 пъти, а аз може би 1000.. Вярно не мога да отрека, че има моменти, в които ме кара да се чувствам единственото момиче на света, толкова обичана и неповторима..постоянно си говорим как ще сме заедно за винаги. Проблема е, че остава по-малко от месец до края на учебната година, а той в края иска да му покажа отпусното ми от Пловдив и да го подам в училището, в което се предполага, че ще уча тук в 'малкия град'. Аз преди бях убедена, че ще се върна, но след всички тези караници, скандали и пъти в които ме е удрял, просто нещо в мен казва да не се връщам, защото това е нещо наистина много голямо. Но въпреки всичко аз не го обичам по-малко, напротив обичам го ужасно много, а той се държи с мен понякога като с боклук, с парцал.. Незнам какво да правя, ако не се върна го губя, а аз не искам!!! Но с това негово държание незнам на къде ще отидат нещата. Защото аз тук в малкия град нямам никого освен родителите ми и него, а в Пловдив ми е целия живот макар и за 1 година.. Просто в главата ми е пълна каша... МОЛЯ ВИ НЯКОЙ ДА МИ ДАДЕ СЪВЕТ !!!!!!