Тотална глупост написах

**Martyyy2** · 05-12-2015, 06:17

Тотална глупост написах

Глава 1

Казармата

Бях на 20 години когато отидох в казармата.Нямах никого на този свят.Изоставен от родителите ми.

-Драгомире падни за 70 лицеви опори.Каза Генерал Страхил
-Сър немога толкова.
-Направи ги или отиваш в карцера.
-Сър няма да мога толкова
Тъкмо Генерала щеше да ме удари,но се появи някакъв 28 годишен мъж.Беше висок някъде към 1.80 и тежеше към 65-75 килограма.
-Страхиле
-Да сър
-Какво е направило момчето
-Не се подчинява
Той се обърна към мен,в лицата бяхме подщи еднакви.
-Как се казваш.Аз съм Генерал Хектор
-Драго
-Ела с мен
Последвах го имах чувството че го познавам отнякъде.Влязох ме в кабинета му.
-Седни
Седнах и продължих да се чудя от къде го познавам.
-На колко години си
-20
Обадиха му се по телефона.
-Ще трябва да вдигна ще говорим утре.
Излязох вървях 5 минути към спалните.И всички тези 5 минути се чудих кой е този човек.
Рано сутринта ни събудиха за тренировки.Отидохме в двора бяха ни каза ли да направим 50 коремни,50 личеви и 50 набирания.
-Драго ела тук.Каза Генерал Хектор.
-Да сър.
-Къде си израснал
-Мюнхен
Той ми задаваше още много въпроси докато засвири някаква аларма.

Глава 2

Втората световна Война

Годината беше 1939,1 септември.Беше обявена Втората световна война.Алармата явно беше заради Войната.
-Всички в спалното отделение.
На другия ден към 3:00 часа Генерал Хектор дойде при мен.
-Ходи ли ти се в Полша.
-За какво сър.
-Трябва да изпълня една мисия там,и трябва да взема някой.
-С каква цел е тази мисия
-Шпионаж
Зачудих се,знаех че ако отида и ако ни хванат ще ни убият.Но исках и да отида на мисия.
-Да
-Добре,утре в 13:00 часа ела в кабинета ми
Стана време за обяд,не ядох много,бях много развълнуван.
Дойде някакво момче и ми каза че Генерал Хектор ме вика.
Станах от масата и тръгнах към кабинета на Генерала.Почуках на вратата.Позабави се с отговора и каза.
-Влез
-Сър викали сте ме
-Да,ще трябва да тръгнем днес.
-Нали беше за утре.
-Така ми наредиха.
Даде ми един автомат,нож и муниции.
-Помисли си,дали искаш да дойдеш.Хванат ли ни могат да ни убият.
-Ще дойда
-Добре приготвяй се.
-Колко време няма да ни има.
-Може и няколко месеца да не се върнем.

**Martyyy2** · 05-12-2015, 06:21

Ей то го и края

Глава 8
Краят на войната

Годината беше 1945 наближаваше края на войната.Водише се битката за Германия.В Берлин се водеше жесток бой.Преди 6 месеца Генерал Хектор ми беше казал че ми е брат,чак тогава се сетих защо ми изглежда познат,бил ми е брат.
-Драго бързо муниции.Каза Хектор.
-Идвам.
На всякъде около нас имаше убити войници.
-Къде е Резнов,защо се бави ?
-Хектор,убиха го.Казах аз
-Янушек,той къде е ?
-И него го убиха
Бяха убили Резнов и Янушек допреди 30 минути.Не можех да повярвам.Тези 2 силни,смели мъже убити.Падаха гранати навсякъде,куршуми се лееха.
-Драго бър.
Бях се обърнал към Хектор и го виждам как пада на земята.
-Не,не,не.Не умирай.Моляте.
-Говори Майор Сергей,хвърлете оръжието или ще открием огън.
Бях си хвърлил оръжието.
-Предавам се.