Последно редактирано от defender : 08-03-2015 на 13:39
вярата е въпрос на принцип, не че говорим за лукс, понеже ако не дай си Боже някой се разболее от болест, която го убива и медицината не може да го (из)лекува, особено ако е млад, тогава какво ще стори за него религията, която (също) не може да (го) (из)лекува?!, а ако това не дай си Боже е твоето дете или някой твой най-скъп човек, на теб вярващият, какво ще правиш тогава?!, няма как да кажем на хората "елате при нас да станете последователи на нашата религия, и ще придобиете спасение за вечен живот" ако тази религия не може да ги спаси още тук - докато все още живеят в този свят, понеже каква е гаранцията, че тази религия ще ги спаси поне след смъртта, ако не може да ги спаси приживе?!
Не мога да разбера защо според тебе всеки вярващ трябва да бъде едва ли не някакъв чудотворец, или пък като апостолите. Да лекуваш хората е дар от Бога и не всеки има този дар, а се дава на малко хора.
Никой нормален човек не става вярващ с цел за да стане някакъв супермен или да прави някакви други чудесии или за да се изживява като херувим, или за нещо повече.
Последно редактирано от defender : 08-03-2015 на 19:21