Не, Бог ни дава всичко нужно, оттам насетне заповедите ги изпълняваме като отклик на нашата любов. Защото когато човек се чувства добре и задоволен, той няма как да не изнася добро навън от себе си (той просто няма повод да бъде лош). Това е нашето вършене на заповедите. Заповедите не са тежест, а се превръщат в един вид себеизразяване.