Всеки си има вкус. Не е много готино да отричате чуждия, все едно сте мерило.

ПТ: Това обръщение ми допадна доста. Още ми кънти в ушите и не мога да спра да мисля за това. Наистина не мога да му хвана спатиите. Неслучайно си дадох и онова обещание де. Помня, че последния път когато си дадох подобно обещание, то звучеше нещо от сорта на "от тук нататък позитивизъм ще лъха от мен" и стана нещо доста...по-различно. Обстоятелствата бързо се менят и затова не смея да го обявя и пред някакви хора, дори от близките ми само 2-ма знаят за него. Чувствам някакъв страх, че ще го наруша и ще съжалявам прекалено. Не съм сигурна дали не съм просто объркана от случващото се в последните...месеци. Просто ми идва в повече, наистина не знам как да се отърва от цялото това нещо.