Лошо е когато човек гледа само от неговата гледна точка и не се опитва дори за момент да погледне през друга призма. Ограничено. През всичките тези години винаги съм се опитвала да гледам през нейната призма, да я разбера и накрая все е излизало, че аз съм лошата. И сега пак - ама защо се ядосваш, ама това, ама онова. Ами как няма да се ядосвам, като през цялото време съм мислела за общото благо, лишавала съм се от какво ли не, за да тя да е окей, и накрая пак нещо не ѝ изнася. И пак аз съм ѝ виновна. Писна ми да се раздавам за разни хора и накрая да излиза, че аз пак нещо съм направила. Да не говорим, че от няколко месеца не се е сетила да види как съм, какво правя, жива ли съм. Аз добре спрях да я търся като видях, че само аз давам, а нищо не получавам в замяна, но да се върне в живота ми, аз пак да се лиша от нещо само и само тя да е добре и накрая да излезе, че, разбираш ли, нищо не съм правила, за да я задържа като приятел. Еми няма да го бъде.

Да не говорим и за страничните фактори, които ме изнервят още повече. Никой вече няма да ми се качва на главата. Няма да си мълча, няма да търпя, няма, няма, няма. Омръзна ми.