Доста anxious съм.
Преди път е винаги така...

Пак размисли, пак страсти, какво ще правя с живота си.
Не обичам промените.
Тъкмо свикнах тук, а трябва да се прибирам.
Повтарям се, но за мен е невероятно как доскоро бях най-големият почитател на София, а сега само мисълта да се прибера ме отчайва от живота.
Откъде тоя shift... Затъмненията ли, Юпитер през 4 ти ли?
Толкова ми липсва дома, толкова искам да съм някъде, където ми е познато.
Не ми се започват и нови неща чак. Започват ми се, де, но определено ми се усяда.. Едно такова чувство back to the roots.

Утре като помириша гарата и ще видим в какво настроение ще бъда, силно се надявам да е друго, за да нямам шокове и да мога да си изкарам спокойно семестрите.
Иначе постоянно ще искам да се прибирам.
Даже не мога да разбера къде искам да живея за в бъдеще и къде ми се гледат деца.

Определено искам да я имам тая яснота