Някак си всичко като е наред, всичко като се случва както си е по реда му.. аз винаги ще намеря да се върна към старите си мисли. Към хора, които не са ме оценили. Към НЕГО. Имам си човек до мен, който прави всичко за което някога съм мечтала.. даже и не съм.. И аз все пак искам да разбера всичко, което стана, искам да се изясним един път за винаги. Омръзна ми от тая игра на куче и котка, омръзна ми да чакам, да се надявам. А мамка му, защо не мога като нормалните хора да го преживея и да продължа да съм щастлива с някой друг, с нещо друго. Защо съм неспособна да преживея това нещо. Времето лекувало, невиждани очи се забравяли ... КЛИШЕ КЛИШЕ КЛИШЕ.. лъжа, глупост ... абсолютна тъпотия.. колко години вече нищо не съм забравила, че сега след всичко, което се случи как ли пък ще забравя... Сбъркана съм нещо явно.. дефектна съм. Раздавам се и обичам хора, на които не им пука за мене и някак си .. явно това ме кара още повече да искам да го обичам.. Мамка му, той е единствения, който може да ме направи напълно щастлива.. а принципно казват, че няма пълно щастие.. е за мен има - Той!