Защо е ОК да харесваш паласките си, но не е ОК да харесваш кокалите си?

[anonymous708973]

^в този ред на мисли, до скоро смятах, че конструкцията е нещо предопределено и по никакъв начин не може да се пооправи, ама се оказва, че не е точно така. Имам супер изразен брич и винаги съм имала, но напоследък някакси като ми се пооформиха/пизчистиха краката, с дрехи изглежда по колосално различен начин. Също както дупето - никога не съм имала чупка в кръста и задника ми винаги е бил като дъска, дори и като бях хиляда милиона килограма, а сега леко се е поокръглил и повдигнал. Разбира сд, не съм ликвидирала целулита и разтрисам баджаци из къщи като са ма'ам по боксерки, но не е и каквото беше, при все че миналото лято бях и по-слаба.

Иначе, да. Ако на теб бе ти е комфортно в тялото ти и нацепена да си, няма да си ок и ще те жегва кой какво казва. Престраших се да нося къси и вталени дрехи, ама като сядам до някого в градския винаги ме е страх, че ще премачкам някого... Главата, всичко е от главата.

Човек ако те слуша, ще реши, че си с телосложение на новородено слонче, а си пускала снимки и положението изобщо не е такова, каквото го описваш.

Ракши е мн прав, това със стойката прави чудеса^^

[tori]

Просто не мога да разбера, защо трябва да се обиждаме? Аз никога не съм си позволявала да обидя някого за външния му вид, защо трябва някой да си позволява да ме обижда?

Щот не можеш да очакваш от тигъра, че няма да те изяде, защото ти не го хапеш.

Иначе съм била около 39-40 кила на 160 см и съм била наричана скелет, казвали са ми да надебелея малко и нам-ко и нам-що. Все с обиден тон. Била съм определяна като наркоман заради това колко съм слаботелесна и заради сенките под очите. Имаше момент, в който ми падаше косата чак от отслабване. Не ядях нищо стойностно, а пиех само кафе и пушех. Психическото ми състояние не беше добро. Знам колко боли да те наричат по някакъв начин. Ако те успокоява, не си сама. Иначе не знам как да напълнееш, тренирай си и яж хубава храна и в един момент няма да си чак толкова слаба. Не трябва да го мислиш толкова.

[victoria99]

Е то и аз съм 1,60 някъде и съм 43 кг. И все пак не мога да разбера защо е толкова важно за другите кой какъв е. Всеки човек е различен, не може всеки да е перфектен, а и защо да се стреми към това ? То ако нещо не ти е както трябва, дали в характера, дали във външния вид, добрите ти качества ще се забелязват повече. Поне според мен. Не ти харедва някого, еми ОК. Защо трябва да го обиждаш? Колкото и да се харесваш, а дори и да не се, не е нужно постоянно да ти натякват какво не ти е наред, то няма как да не се притесняваш, като постоянно търпиш обиди и нападки...

[victoria99]

Имам приятелка, която ходеше на баскетбол от доста време да не кажа 7 години, беше много добра, ходеше по състезания, обожаваше спорта, но се отказа, щото всички от отбора постоянно я обиждали колко е слаба, че ще се скърши, чудели се как играе с тея 50 кг, а тя си е доста височка ... Просто то не се издържа и на теб някой постоянно да ти повтаря колко си дебела, колко си слаба, колко си грозна и т.н то и ти ще се побъркаш. И дай сега понеже е слаба да спре да живее, а? Ей тва ми е птоблема, че хората са злобни и не знаят кога да си затворят устата ...

[Rakshy]

Man the fuck up, pussies... Забелязвам как всички са се разнежили мега много :Д Всеки се обижда от всичко и за най-малкото света е крив. Изключително просто е - или спукваш от бой този, който ти говори някви неща, или спираш да ревеш и си носиш обидите. Хората сме велики същества и лесно можем да променяме нещата. Както си мега слаба, така за няколко месеца можеш да качиш бая тегло. Или както си супер дебел, можеш да отслабнеш. Само трябва да спреш да ревеш и да се самозалъгваш. Винаги ще има кой да не те харесва. Не можеш да угодиш на всички. Колкото по-бързо го осъзнаеш, толкова по-добре за теб.

д*** изнежената младеж :/