- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Тялото не е твое, защото когато умреш те изоставя, това което остава с тебе след смъртта, то е наистина твое. И това е свободната ти воля, която в своята свобода е много важно какво е избрала за свои Бог. А някакво състояние, в което душата няма бог не съществува, просто се заблуждаваш, че нямаш бог и как си бил себе си - глупости.
Ти носиш отговорност за тяпото, като стока под наем, докато ти свърши живота.
Относно църквата, тъй като съм християнин и следвам Христос, Той е създал църквата и е говорил за нея и за храма. Да, определено по-лесно и мързеливо е да не ходиш на църква, но по-лесното не винаги е правилно.
Последно редактирано от defender : 09-21-2019 на 15:34
Nice. И аз се интересувам от контрол на съзнанието. Описанието ти на техниката за промиване на мозъци е много точно.
Поздрав за всички в психосферата https://www.youtube.com/watch?v=7TUPAXliAIM
Проблеми с бъбреците са те докарали до православието?Колко нетипично, човек със здравословни проблеми да се моли на господ. Никога не съм виждал подобно нещо
. И кво, Бог излекува ли ти бъбреците
Ще взема и аз да iстана християнин, че нещо кръста ме схваща понякога
Ама ти сам подсказваш, че не си търсил истината, а нещо от което имаш душевна полза, тоест нещо което да ти помага в трудни моменти, тоест приказки от хиляда и една нощи като Бог. Не си търсел истината, защото от истината само боли, тя никога не помага, особенно ако ти е слаба психиката.
Последно редактирано от DoctorSatan1488 : 09-21-2019 на 15:46
Ми не, просто нещо ме накара да изпитам, че това, което теб те кара да се считаш за свръх човек е една голяма лъжа. Дето се вика, просто си намерих майстора за да се осъзная. Дано някой ден Бог да допусна да бъдат разбити и твоите илюзии, за да се осъзнаеш, но лошото че ще трябва да минеш пак през ада на загуба на сегашното ти подобие, което си изградил в скрития идол (в който ти се заблуждаваш, че си себе си).
А ако твърде много си припознал себе си в идолът (който идол явно при тебе дори не осъзнаваш кой е, а мислиш, че си себе си), това разтърсване може да те доведе дотам да не го понесеш и да се самоубиеш. Наистина болката от загубата на това в което цял живот си градил съзнание, че си себе си и разочарованието от него е убийствена, защото ти трябва да започнеш отново да търсиш себе си от нулата, но може и да не намериш вече сили, особено, като възрастен е още по-трудно.
Последно редактирано от defender : 09-21-2019 на 16:02
Чистата воля за власт е онзи метафизичен принцип, които е валиден на всички нива на съществуване, включително и на чисто психологическо, за което именно си говорим тук. Тя е тази оригинална ирррационална сила, чрез която битието се намира винаги в някаква динамика. Игра на космическия разум, ако искаш.
Последно редактирано от defender : 09-21-2019 на 16:10
Че аз вече съм го претърпял това "разтърсване". Нали тъкмо затова ти казвам че не се кланям на идоли нито пък се вглъбявам в разни идеи за това кои и какъв съм. Не ми трябва да търся себе си от нулата, защото не се търся изобщо. Как да търся нещо, което не съм губил , защото изобщо не съм го имал по начало. Няма такова нещо като "да изгубиш себе си", защото няма такова нещо като "себе си".
Да, хубаво звучи, но това е често лицемерие. То дори самото това, че казваш, че няма такова нещо, като "себе си", това също е проява на себе си. Ти заличаваш себе си, чрез лицемерие към себе си, че "себе си" не съществува.
Мисля, че ти ще изгубиш себе си, когато се разочароваш от идолът на "волята за власт".
Щом не си себе си, Кой си тогава, с кого говоря.
Последно редактирано от defender : 09-21-2019 на 16:19
Слънцето има ли причина да свети? Луната има ли причина да се върти около земята? Няма изначален импулс, които да поражда тази воля - тя самата е този първоначален импулс, които е видим и присъщ на всичко и по своята същност е иррационален, така както една река просто се излива без да я е грижа дали ще стои в коритото си или ще залее дигата. Така и света, като един океан където се блъскат водните течения, е всъщност борба на волята за власт и всяко нещо не само отстоява позицията си, но и е в сблъсък с волята за власт на останалите неща, защото това е смисъла на битието изобщо - това е смисъла на волята да бъдеш, защото да бъдеш, означава да имаш власт.
Добре де, ако нямаш много власт това не те ли измъчва и създава малоценност? Този демон на волята за власт изисква от тебе да слагаш на жертвени олтар в негова чест, всичко живо около тебе.
Ти затова ли се мъчиш толкова яростно да ми надделееш, хехе. Това воля за власт много те тормози, дейба.
Последно редактирано от defender : 09-21-2019 на 16:34
Еми виждаш ли, то няма как да ме видиш лесно, освен ако не ме обобщиш като този или онзи. Това е същината на егото, понеже то е израз на необходимостта хората да се "виждат", защото ако виждаш човека като идея, като някого, то може да предвидиш поведението му, което винаги е полезно. Но още по-добрата причина, можеш да накараш други да те видят като "някакъв", тоесто можеш да ги манипулираш. Естествено че идеята за АЗ, идва от разделението на човешката същност на добра и лоша, за целите на нашето социално договаряне. На САМ човек, АЗ не му трябва - няма нито за кого , нито защо да се показва като някого. И ето че аз съм сам, и АЗ не ми трябва, но другите не могат да ме видят иначе, защото те гледат на МЕН през очите на своя АЗ, а своят АЗ гледат през очите на ДРУГИТЕ. Тоесто това е една взаимно подхранваща се и обособяваща се система, където частното определя общото и обратното - общото определя частното, като двете са в постоянна взаимна обусловеност. Казано накратко, Азът е една социална илюзия, породена от сблъсъците на индивидуалната воля в колективна среда. И ето аз дори и да съм НИКОГО, в момента в които пиша тук, вече ставам НЯКОГО, просто няма заобикаляне на това. Но човек става истински НЯКОГО не когато общува с останалите, а когато ВЯРВА в този социален образ дори и когато е сам самичък и когато този образ започне да направлява волята му, тоест когато този образ се припокрие с волята му.
Последно редактирано от DoctorSatan1488 : 09-21-2019 на 16:45
Ми... заповядай на сайта! В Библиотеката има много точни материали. Не са някви книжки оттук-оттам, а са точно за какво става дума. Има какво да се научи =)
Между другото... набирам доброволци преводачи от английски, има страшно много работа за превеждане, с която някой може да ми помогне, ако му се иска.
Не плащам нищо по принцип! =D И все пак, мога да дам някой лев, ако се спазарим. Но не очаквайте даже да се доближа до това, което преводачите би трябвало да взимат. Ако имах кинти да плащам за помощници, нямаше да превеждам сам.
СПЕШНО обаче е нужен преводач от немски. И никога да не сте превеждали, няма страшно, аз ще помогна, ще ви държа за ръчичка ако трябва, само ми трябва някой да знае езика. Става дума за техническа книга, би трябвало да е написана на по-хорски език, но не знам доколко.
Последно редактирано от hecu2 : 09-21-2019 на 16:47
Иначе, defender...
Волята за власт е, на първо време, воля за власт над себе си.
Защото ти си господарят на себе си и ако отказваш да си свой господар отвътре, тогава ще се намери кой да ти е господар отвън. И това е принцип, не е относителна скороговорка.
Ако ти липсва воля за власт, значи си капитулирал от вътрешния си престол (не си суверен) и естествено, че ще търсиш господар отвън, който да е отговорен за създаването на порядъка в теб.
Тук не става дума за воля за власт над ДРУГ човек. Всеки човек е суверен. Волята за власт над другите се корени в страх, да (може да се обобщи така). Но волята за власт отвътре, е нещо огледално, тоест, тя се корени в смелостта да посрещнеш живота... да поемеш отговорността за живота.
Нали проследяваш логиката... Преминаваш границата... Като нарисуваш една свастика на прозореца, тя е в една посока. Като я видиш отвънка, обаче ,е в другата. Като се качиш на метрото от едната страна, може по принцип да тръгваш наляво като слезеш... но ако се качиш от другата страна, ще тръгнеш надясно, за да се прибереш.
По същия начин, когато минеш границата на външното и вътрешното, волята за власт навън се корени в страх, но волята за власт над вътрешния ти свят се корени в смелост. Напълно в смисъла на думите на Юнг.
Поразгледах го, има интересни неща, но проблема с тия книги е че е някакви проценти истина, наи-вече принципни истини, но фактологията е почти винаги недоказана/недоказуема и съответно съмнителна. Все пак смятам че има какво да се научи, дори и да се приеме само като допускане, като хипотеза.
Англииския го чаткам, още повече че имам и някаква подготовка с тоя тип понятия при евентуални преводи. Но определено не ставам за дълги преводи, просто щото винаги вкарвам поне 1-2 логически проверки след това и намирам по-точни и правилни думи, отстранявам евентуални грешки при тълкуването и пр. Помня веднъж епизод на Др Хаус бях превеждал. То голямо превеждане бешеНакрая излезе добре направено де, ама ако се хващам да превеждам цяла книга сигурно ще ми отнеме десетилетия
ПП: Като гледам какви неща има в саита, кажи ми, какво ти е мнението за Predictive Programing, има ли такова нещо?
Напротив, тъкмо хората които наи-много жадуват за власт, са тези които не я притежават.
Затова е цялата патардия - понеже които няма власт над себе си, тои я търси косвено извън себе си. Затова е цялата игра на идеализиране и абсолютизиране. А иначе самата воля като иррационален принцип може да се проявява във страшно много форми и вариации. Християнството също е продукт на воля за власт- просто една от многото неосъзнати неини проекции.
Последно редактирано от DoctorSatan1488 : 09-21-2019 на 17:18
Как разбирате, че сте успяли да придобиете власт над себе си,и че нищо не може да ви я отнеме.
Ако останете без храна, а храната се държи само от един човек, то трябва да се пречупите и да му подарите властта над себе си за да имате храна.
Възможно ли е да имате власт над себе си, когато смъртта е по-силна от вас и всъщност тя командва парада и вие се съобразявате с нея, а не тя с вас.
Вие сте заблудени парчета, и когато умрете ще бъдете разочаровани, че не сте намерили себе си и не сте придобили власт над себе си чрез Бог, а чрез нещо друго.![]()
Чудесен въпрос брат.
На всички читатели, които може би следят разговора тук, мога да препоръчам един от по-добрите български материали. Файлчето се казва , "Осъзнатост: Учение за медитацията".
Не го подценявайте, само защото звучи прекалено "дзен". Точно е. Вярно е. Написано е кратко и изчистено. И е на български. Заслужава си 20-те минути за прочит.
Там ще прочетете за нещо, наречено... забравих как се казваше. Става дума да се разграничите от нещата.
Властта над себе си означава, да се научиш във всеки един момент да осъзнаваш, че си нещо напълно отделно от емоциите, мислите, нагоните и хрумванията си. Както и от болката, физическа или емоционална.
Да се научиш, когато усетиш да ти се надигат емоции, да ги разглеждаш като нещо различно от себе си. Да ги разглеждаш отстрани. Да ги осъзнаеш като "предмети". Да не ги асоциираш със себе си. Същото и с мислите и с вътрешния си диалог, и с болката.
Но трябва да използваш това разграничение. Тоест, това означава, да не ръководиш действията си и да не взимаш решения на база емоциите си, и да не се доверяваш на хрумващите ти мисли без проверка и сверяване с действителността. Да не припознаваш емоция или помисъл за себе си, да не бъркаш тези неща със себе си, да ги гледаш като на театър отвътре... а не все едно си на сцената.
Относно болката нещата са по-различни. За да имаш власт над себе си, трябва да спреш да изолираш болката и когато те боли, да се концентрираш в нея, да й позволиш да те обвземе и да потънеш повече в нея с мислите си, доброволно. Идеята е да изследваш онова, което болката скрива от теб в себе си.
Това е то власт над себе си. Да бъдеш суверенът отвътре. Може да се опише просто като първична воля.
Примерите ти са неточни, защото:
1. В първия говориш за физическо поробване. Което е външно поробване. Ако имаш власт над себе си, ще можеш да умреш от глад, без да оставиш на глада да те обвземе и да те накара да предприемаш действия, които не би предприел в сито състояние, нали така? Защото това би представлявало вътрешно поробване.
2. Във втория говориш за смъртта... но на смърт подлежи тялото. А не ТИ. Да, вярно е, дефиницията за човек е "дух в тяло" - когато нямаш дух си труп, а когато нямаш тяло, си дух (призрак примерно). Човек си само, когато си двете заедно.
И все пак, душата ти е безсмъртна. ИМА ТЕОРИИ какво остава след смъртта. Някои мислят, че има начин егото да остане след смъртта и аз също вярвам в това, че е възможно. Цялата Източна традиция говори за методи за постигане на оцеляване на егото след смъртта. Други говорят за оцеляване на опита, добит от душата. Това е също вярно.
Но за себе си, ако се попитам вътрешно, бих казал, че според мен оцеляват добитите знания. Светът ми се струва безсмислен иначе. Ще разбера истината някой ден, нали? : )
Както и да е.
Става дума, че да имаш власт над себе си не означава да си Бог. Не става дума да се произнасяш, че си над Природата, все едно си независим агент в Сътворението - няма нищо независимо в Сътворението, защото всичко е единна система, многоклетъчен организъм.
Да имаш власт над себе си означава... да проявиш достойнство. Да останеш със свободна воля до края. Което пък значи, никога да не предадеш себе си - защото не е възможно някой да ти пороби волята (дори и с психотроника, няма начин), възможно е единствено ти да се откажеш от себе си доброволно.
Последно редактирано от hecu2 : 09-21-2019 на 18:35
То точно в това е сложното и неуловимото, е че трудно да "направиш" всичко това. То става с "неправене", с тишина. Трудно е да гледаш нещата като на театър, защото дори и само да гледаш, може да се окаже част от театъра. Естествено, трудно е само докато осъзнаеш че не става с опитване. Да се опитваш да бъдеш някакъв, и да гледаш на нещата по еди какъв си начин, дори и като страничен наблюдател, не е достатъчно - Тоест и това е твърде много. За постигането на вътрешна тишина и самосъзнание няма гарантирани методи, мантри, молитви, да клякаш по 10 пъти или да правиш каквото и да е - става с липсата на оценка и коментар, със слушане, а не с вътрешен диалог.Дори и слушане не е правилно казано, защото слушането е насочено внимание, така както окото за да види, трябва да се фокусира върху даден обект. А в случая говорим за разфокусирване. Естествено има неща които някакси естествено провокират съзнанието - например дълбокото дишане, психаделичните наркотици, sensory deprivation камерите и др.
Последно редактирано от DoctorSatan1488 : 09-21-2019 на 19:32
Християнството е отклонение на волята за власт, така както една перверзия е отклонение на либидото от "здравата" сексуалност. Тя е една и съща сила, но избива на различни места, често дори противоположни и обратни по предназначение, ако не е правилно насочена. Така и волята за власт при християните избива в идеята за тотално отдаване на тая власт, на чуждо съзнание, което живее паралелно с твоето. Затова и говорим за Бог като Егрегор, като отделно съзнание , хранещо се от психичната енергия на своите поклонници.
Докторчето, ако му вземат колата, сешоара и епилатора и веднага ще е предал властта над себе си. Ама сега е голямата работа, издържал на всичко.![]()