- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 34
Тотален джигер съм. Спи ми се както обикновено още от 9 насам. Последните няколко месеца бяха адската лудница за мен и направо сега като съм седмица вкъщи, ми е адски странно да имам време за домакинство, да ми се налага толкова често и да си прибърквам в носа от време на време от няма накъде. Притеснявам се леко, че ходът на събитията не е съвсем естествен и някои неща изпреварват подготовката за тях, но всеки ден благодаря на Бог за семейството, което имам и което ме подкрепя безрезервно във всяко отношение. Надявам се само да оправдая очакванията си и да имам воля да се справя с каквото е необходимо занапред.
Предатели..фалшиви хора..лицемери..втръсна ми вече....
Дреме ми на крилата кво мислите за мен !
Напрягам се, че имам много неща да свърша, които до едно са свързани с пари, а пари мога да очаквам най-рано в началото на февруари. От друга страна ме ядат и други неща, които абсолютно не са ми по силите да променям, независимо дали имам ресурс или не.
За пореден път се изумявам колко по-прости от очакванията ми могат да са дадени хора. 'Ма т'ва да ревнуваш, че собственото ти дете получава повече внимание от теб, сигурно и то не е лесно. В този ред на мисли, трябва да не забравям, че когато почне да се поочовечва, трябва да съм наоколо, защото в тази среда, животът му ще започне няколко дължини зад другите деца.
С'а нямам пари за зимни гуми. Сигурно ще си зазимявам колата като падне сняг. 'ма независимо дали ще ми освободят канала или не, съм твърдо решена сама да си сменя термостата. Ако т'ва ми се получи, ще се опитам да си центровам скоростната кутия, а ако не това, то поне маслото да и сменя. И кога ще имам пари да я обслужа никой не може да каже.
Толкова съм си оставила личния живот на он холд, че няма накъде повече. Толкова незаинтересована никога не съм била. С'а поне на работа ще тря'а да въдя контакти, та може и да се види някакво раздвижване.
Напоследък вербалното, че и невербалното изразяване ми куца. Не мога по естествен начин да си структурирам изреченията и често мисълта ми тече по-бързо от говора и вчера започнах да му говоря с ключови думи като за гугъл, при което беше УТФ. А дори не се осъзнах. Сигурно се филмирам и на пръв поглед изглежда смешно, но досега не ми се е случвало. Нямам анамнеза за .. нещо. Дори заеквам понякога. И така :д А, да не споменаваме избирателната ми памет.
Дарих кръв днес за първи път!
//proud
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Чувствам се самотен, drеamwalker не ми обръща достатъчно внимание...![]()
Последно редактирано от espada : 12-01-2015 на 12:09
Пф да, и аз съм така от няколко години. А бях комуникативно дете деба.
Стигнах до изводът, че просто не ми дреме достатъчно, че да вкарвам усилие в това да си структурирам мисълта. Звучи абсурдно, ама наистина просто ме мързи да говоря ... И стигнах до този извод след като имах един много приятен разговор с един съсед преди година, година и малко - ник'ви проблеми нямах с това да си разяснявам позицията. Смятай ....
А като ми се говори за интересите ми, от който 99.9% от населението няма никакво понятие, направо ми става едно гадно такова още преди да си отворя устата, 'щото ми е ясно, че ще трябва лекция да изнасям, а не да си бърборя за кеф
Лол, на мен напоследък непрекъснато ми се случва като говоря да размествам местата на буквите, преди си говорех нормално... Или съм получила вербална дилексия, в следствие на бързото ми говорене, или луната ми е в ретрограден меркурий...
Иначе нещо съм се вдъхновила днес... Нормалните хора оставят новото начало за новата година, ама аз понеже винаги съм напротив, почвам от 1ви Декември. Таа, минаваме на по-ограничени количества храна, като ми се прияде неистово между основните, ще тъпча банани, ябълки, мандарини или кивита... По-малко газирано, повече алкохол хахах.Намалявам и цигарите, спирам постепенно, че изведнъж едва ли ще ми се получи. И разбира се, отново започнах да тренирам вкъщи, за да се стегна малко. В тази точка, кажете някакво упражнение за стягане на д-то, ама без клякания, че нещо ми се прецакват колената
Също почвам december challenge в инстаграм и не пропускам традицията с шоколадовия коледен календар... Братовчеда е на 7 и няма, но за мен няма Коледа без него!
![]()
Ми, и мързела го има, но не знам дали той е причината. И аз бях бъбриво дете, а сега съм доста малословна. Досадно е. Имам чувството, че губя способността си да общувам и лексиката ми закърнява. Докато в главата ми този процес е много активен. Ако ми сложат еег и ще изгърми :д. Казвали са ми, че дори мимикирам с вежди. Толкова активно разговарям със себе си. Добре, че никой не може да чете мисли. И дъааа :д
И досадната тавтология -.-
да ми донесе домашно направен вегетариански сандвич, просто ей така, защото се сетил за мен докато си правил своя, просто ааа <3 бавно, но сигурно мисля, че хлътвам. де'а.
класирах се за държавна и европейска стипендия, украсих си елхата, купих си ново зимно яке и пуловер, освободих част от теоретичния изпит по физиологията. абе, декември започна много добре (((:
Същия проблем имам и аз. Мислех си отначало, че това е заради чуждоезиковата среда, обаче в един момент осъзнах, че не ми се хабят нерви да съм тактична, да внимавам как да си формулирам мислите, за да не накърня нечие его, да не съм криворазбрана, да не би в даден момент думите ми да бъдат изтълкувани погрешно, извадени от контекст и използвани срещу мен... Та, получи се така, че имам какво да кажа, но вече нямам желание...
Чудиш се дали си бременна? Кажи:
1. Дата на последна редовна менструация /ПРМ/ 2. Дата на рисков полов акт и 3. Продължителност на менструалния цикъл /МЦ/.
Списък на медикаментите, отпускани без рецепта- http://www.bda.bg/images/stories/doc...ed_inf/OTC.pdf За всички останали отнасяте БАН!
Шофирай разумно- стигни жив!
аз си мисля че почти всеки от осъзнатите гости на тоя сайт или който и да е друг подобен има идентични симптоми на пасивно и изморено поведение в реалния живот
доста често се чудя дали ние самите сме си виновни или хората около нас които доста пъти не са били това за което сме ги мислили и вече сме изморени от опити за нова социализация или хвърляне на усилия за това
аз понякога имам чувството че съм станал като бот
Изморена. От даскало и от кво беше? Мрънкане? Да, от мрънкане. Щот на някой си деня му бил крив... Айде, моля. Искам да идва вече петък, да се видим, да си кибичим на топло, да си Окрасим елхата и да ядем шоколад. Искам, всъщност, ако може, да идем на някое заснежено място, във виличка например и да си се окопаем до края на зимата на топло. Нищо, че на 20тата минута ще ни липсва поне по едно око. :дд
И омг - има хеликоптерче и ще си играяяяяяяяяя. <3
дай и аз да споделя
какво да чувствам
днеска се ровичках да чета колко струват дроновете и хеликоптерите и да си представям, че имам някога ххахаха. размишлявах колко ще поевтинеят в бъдеще. попаднах на мрънкачи, които бучат, че не било изгодно да си купуваш подобни джаджи. После се чудих на хората, които са свикнали на средната заплата у нас до такава степен, че за тях е нормално да наричат всичко малко по-голямо - нали много скъпо, да се пазарят и да се побират в дребни черупки и обратно - те да се чудят на малко по-богатие, или да завиждат злобно.
По късно гледах цените на апартаментите , под наем и отново ги сравнявах с робския стандарт на заплащане и развитие у нас, че ми се повръщаше
И сега реших отново да поразгледам ситуацията в Сирия, защото попаднах на статия, че пак се използват химически оръжия. Сетих се за пророчествата на Ванга. Гледах няколко клипчета за същите химически атаки срещу цивилно население през 2013 в Сирия и един баща прегърнал 4-те си малки мъртви деца и плаче, други деца едвам дишаха на системи, днес сме 2015, цивилните жерви май надхвърлиха 1 милион, В Сирия вече не остана камък върху камък (по думите на Ванга) и отново забих.... като се има предвид, че сутринта мислих каква ли технология ще има след 50 години , сега отново си мисля какво ще стане 2016. КОГАТО ПАДНЕ СИРИЯ
Мисля че трябва да спра да пия всяка вечер, пък дори и само по една чаша да е.
Твърде много ме приспива и ставам адски непродуктивна. Алкохол - след 11-12, или като съм си свършила всичките задачки.
разочарование, удовлетворение, тъга, разочарование
#цикличносттанаднешниятде
не схващам защо когато има възможност за позитивна емоция винаги деня бива залят от негативна такава ;/
Много съм разсеяна. Изгубих си тела днеска, пътувам към вкъщи и си мисля колко съм прецакана, че не е заключен /не, че реално би попречило на някой да го оправи и ровичка из нещата, но на първо време/ и след малко по-старият ми звъни и ми казват, че е намерен. Кееф. Преди няколко месеца пък бях изгубила картата за градския и пак ми я намериха. Късметийка съм.
Искам при мама.
сега даже съм още по-силен и още повече ми тежи думата
и все пак ще ида някъде да си излея злобата че пак ми се напълни кофата
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Очаквах нещо по-различно от това, което се случи днес.
Казах ли, че мразя жени-шофьори? Ако някой някъде е живял със същата абсурдна мисъл като мен, че ако поне караш бавничко и не си натрапчиво неграмотен на пътя, обикновено ще избягваш инцидентите на пътя, то днес се убедих с очите си, че жестоко съм грешала. Една... мисирка (за да не кажа фльорца) съвсем преднамерено ми се натресе у калника само защото се опитвах истимаро да си вляза в движението. А беше и по-рано от пика на трафика за сутринта. Та, гледам я, че се тутка, говори по телефона и се червосва докато кара, пускам мигача и нежно потеглям с надеждата да се мушна в колоната за светофара, при което какчето хвърли червилото (телефонът никога - това е кощунствено!!!) и с една ръка храбро взе да ме следва по плътно, калник до калник. Заклещена от едната страна от спряла кола, а от другата от напористата кака, решавам, понеже съм около милиард пъти по-бързоманеврена и чевръста, да се пускам в джаза, 'щото няма как да спра движението на централен булевард на този етап за да и осигуря предимството, което е изтървала, заета да се червосва. При което, почти съм я заобиколила, моля ви се, тя се напъва и със засилка ми оставя малка (за нейно щастие) сребриста черта на калника. А на всичко отгоре спира движението на булеварда за да ми плюе злоба през затворените джамове. Разбира се, малкото нормални хора наоколо взеха да се поизнервят от задръстването, което създаде и настана едно свирене и псувни... Яд ме е, че в такива моменти абсолютно първосигнално напускам суматохата бързо. Тря'аше да си спретнем един ръкопашен бой на булеварда, поне сеира да стане пълен. Мама каза, че добре е станало, че не се е стигнало до саморазправа. Всичките и габарити бяха изпотрошени, вероятно не схваща концепцията за безпроблемно пътуване. Сега не знам кое тря'а да ме притеснява повече. Зимните маршрути по балкана или градското в работно време.
И банки, тях колко ги мразя.... Една идея по-малко от жените шофьори, ама и то не е малко, право да си кажа. Как може в едната банка да ми отворят сметка, за която ми искаха едва ли не и отпечатъци от кътните зъби за 7 минути, а в другата, самата процедура по получаването, без чакането, трая около 45?!И после директорите 'що винаги били такива злоби. 'Ма аз ако съм, ще ги бия бе! Бавни, мудни хора...
Очаквах малко повече ентусиазъм. Ся напоследък като нямам личен живот и някакси очаквам малко повече въодушевление от околните, че поне професионално гледам да ми вървят нещата. А то! Ако изобщо уловя някой да ме слуша, само злобичка насреща и нищо друго. Сигурно и аз не съм права. Кат' си насмогна на текущите задължения, може и пак да се опитам да имам личен живот. Някога. Може би. Вероятно.
Имам да уча, а ме мързи. Май пак ще го оставя за утре. Искам да се гушкам на топличко. Без вино, може и без секс даже, просто да се погушкам леко така. Макар че и едно кораво няма да ми дойде зле, ама то е насрочено за по-нататъка.