"Ако те допусна, моля те, моля те, моля те, не бъди грешка." Това търся от 2-3 седмици насам. Точно това са думите, които описват настроението ми в близките няколко седмици. Иии да, само той може да ме развесели така след като съм изпаднала пак в онези мини-депресийки, през които се сещам за какви ли не тъпотии, включително и отдавна минали такива. Мда, определено го бива в това. ;д Не само че го бива, ами наистина не съм се смяла така от супер много време.

Иии да, мисля, че се чувствам малко по-добре относно това. Макар, че наистина се надявах да ми звънне. И се чудя наистина какво се промени в рамките само на няколко дена. Вече седмица. Дано да е само моментно, дано всичко да е в главата ми, наистина държа на този човек, но в момента не мисля, че аз съм тази, която трябва да се бори за другия...