Проблем с родители

[sluncho23]

При мен ако се разбирах с единия, с другия бях на нож. И така нон-стоп. С баща ми (вече нормално, дори прекалено открито) си говорим, че сме прекалено еднакви и затова се получава така. Единия път, когато прекали, просто сложих няколко чифта дрехи и тръгнах за баба и дядо, колкото и глупаво да звучи, но исках да се изнеса просто. Разбирам се много и с тях и ми беше по-лесно. Баща ми може би осъзна какво се случва, но тогава майка ми много помогна, зашото беше застанала срещу него и му беше обяснила, че аз вече съм голям, самостоятелно мислещ човек и с усилия от двамата оправихме нещата. Дали е възможно да се отделиш по някакъв начин?
Аплодисменти за това, че все още се крепиш. Много от тинейджърите откриват утеха в наркотици, разпуснат начин на живот и с две думи по лошия път. Не се отпускай и отсотявай себе си!

[Ninna]

И с двамата съм на нож. Според тях имам твърде високо самочувствие, защото понякога искам разни неща като например да изляза или да си купя нещо ново... Няма къде да се отделя, не ми дават да отида даже до магазина мога просто да си се затворя в стаята и да не говоря и с двамата. Не знам дали не могат или не искат да проумеят, че пораствам, че искам да порасна, че имам нужда да се изградя като характер и потискат всеки опит за това. Мислят си, че най-важното в живота ми е училището и непрекъснато се караме за оценки въпреки че рядко изкарвам ниски, завършвам винаги с успех над 5.50 понякога дори с 6.00, но те пак са недоволни. Вечно ми повтарят как ги излагам и им харча парите и даже съжаляват, че са ме записали на училище, а трябвало да гоня козите по полето... и все такива неща... мисля, че се побърквам...