Тиха влажна нощ, настанала необичайно рано, заради което някой от синоптичния сайт би бил "възнаграден" с последната си забележка преди уволнение. Скърцането на старите прозорци е единственото нещо, което би могло да направи впечатление на преминаващата през улица "О'Нимас " влюбена двойка. Луната бавно се скрива зад сякаш от никъде появилите се мрачни облаци. Настава пълна тъмнина, лампите по уличката отдавна не са подменяни и преминаващите пешеходци от край време разчитат на мъждукането на огъня през прозорците на къщичките, но този път дори те не могат да пробият спусналия се мрак. Звук на лаещо куче е последван от детски писък, който продължава не повече от няколко секунди. Безлюдната допреди малко уличка вече не е толкова пуста. Група окървавени, с позеленяла от тинята кожа, разпадащи се по паветата подобия на хора се движи бавно, но устремено към младата влюбена двойка. Следват още писъци.

Краткият разказ по-горе може да бъде определен като подходящ за завръзка на филм за зомбита. Увод, съдържащ описание на обстановката и отвеждащ читателя/зрителя на смътната и мрачна уличка, на която по-късно се развива кърваво събитие. Това е асоциацията, която голяма част от населението си прави, когато чуе думата "зомби". Но това ли е всичко, което ни е нужно да знаем за живота на тези същества?

Не открих достатъчно ясно определение за думата на български, затова потърсих помощта на английски тълковен речник, според когото определението звучи: "Тялото на мъртъв човек, на когото е дадено подобие на живот, но е безгласен и не волеви, обикновено използван за зла цел." Дефиницията на Уикипедия за преносното значение на думата е "Човек, който извършва работата си механично, без желание и без да влага смисъл във вършеното; човек без собствена воля."

Опитах се за вложа повече смисъл в преносното значение на думата. След края на всеки филм за подобен апокалипсис малките деца се чувстват уплашени, но донякъде успокоени, че е само филм. Не си дават сметка, че апокалипсисът отдавна е настъпил.

Да вземем за пример ежедневието на подрастващо момче, гонещо седемнайсете. Събужда се. Докато се разсънва, проверява фейсбук. Закусва, ровейки се в мрежата, за да провери кой къде се е напивал и кой кого "забивал" миналата вечер. Докато пътува към училище няма какво различно да прави, освен отново да провери фейсбук, може пък да има нещо ново. Влиза в час, но учителката не е от типа хора, които заслужават вниманието му, и той няма какво да стори освен да прави непосилни на пръв поглед упражнения с палеца си, докато се опитва да стигне до горния десен ъгъл на смартфона, държейки го в същата му ръка. Часът приключва и идва междучасието - време за игри и чат, не че през часа е по-различно. Телефонът сякаш се е враснал в него и не изглежда това да му прави особено впечатление. Идва следващият час, следващата безинтересна учителка, ръкомахаща безпомощно към дъската с надеждата, че ще привлече вниманието на учениците си, но не, тя не е толкова интересна като малката магическа кутия, която притежават, малкото им сандъче с неизмеримо съкровище. По път към дома си, той отново е зает - този път проверява снапчат и не разбира как се блъска в уличната лампа, незаслужено получила последвалата му псувня. След уморителния ден в училище, той сяда на дивана и получава заслужена почивка - малко Nfs няма да му се отрази зле, все пак е издържал още един ден в "т'ва скапано даскало". По време на вечерята е с телефон на масата - нещо, заради което родителите са му правили толкова забележки преди, че вече не обръщат внимание. Заспива чатейки си с момичето, което е седяло цял ден на близкия чин, но не са си казали и дума, колко по-лесно е да се общува през чата. Чувства се щастлив, защото утре ще си ъпдейтне телефона с най-новата версия операционна система, вече му е втръснало от тази. Все пак, не случайно си е взел един от най-мощните телефони, спонсориран от родителите му, разбира се.

Е, как мислите? Това момче не отговаря ли на определението "Човек, който извършва работата си механично, без желание и без да влага смисъл във вършеното; човек без собствена воля." ? Промиването на мозъка до постигане на нова хомогенна смес напомня много на изразът "С мозък на зомби." Отдавна не сме свободни, а доброволно слагаме вериги на съзнанието си, дори заплащаме за това.

Има много примери как човекът се превръща в зомби и още толкова доказателства за ежедневието ни по време на зомби апокалипсиса. Едни осъзнато, други - неосъзнато и водени от тълпата, поемат по този път, водещ към поробване. Ти зомби ли си?



Благодаря за времето да го прочетете. Всякакви мнения ще ми бъдат от полза.