След дълги размисли и ЗДрасти реших да споделя наскоро връхлетяла ме история. Бях излязъл с бивша моя приятелка, с която сме в отлични отношения вече няколко години. Тоест често се виждаме и чуваме. Бяхме в колата късно вечерта, нещо, което често правим, и си говорихме, когато случайно се доближихме един до друг. От целувка в друго, та в трето.
Проблемът е, че аз обичам това момиче, но не желая да бъда във връзка с нея. Опитах се да поговоря с нея, но тя някак си накланя везните в посока отново да бъдем заедно. След дълга връзка и повече от три години приятелство след това някак си не мога да прекъсна отношенията си просто така, но имам усещането, че моят отказ ще доведе до това.
Желая да добавя, че макар и да звучи до известна степен оплетено, аз съм изключително наясно с чувствата и намеренията си. Иска ми се и при нея да беше така. Ще се радвам да споделите подходящи насоки как да поговоря с нея и да запазя отношенията ни.
Не разбирам защо е общо прието, че обичта ти към даден човек трябва да е задължително придружена с нуждата от обвързване. За бога хора приемете, че чувствата са абстрактни, а всичко останало не е.
Смятам, че бях изключително ясен, когато казах, че съм сигурен в чувствата си. Тук става въпрос за отношения.