Здравейте, както се разбира от заглавието темата ми е малко различна и даже не съм сигурна дали раздела е подходящ. Искам просто да излея душата си тук. Всеки има проблеми и аз да не остана по-назад искам да кажа и моите. Първо малко за мен. Аз съм момиче на 17 години. Висока съм 1.74 см и съм 51 килограма. Обичам да правя маникюри и да чета книги това са моите 2 хобита. Ето и проблемите ми. Поради неприятни стечения на обстоятелствата се наложи да пропусна тази учебна година и ми се налага да "повторя" годината не си мислете, че си умирам от кеф. Аз попринцип съм и винаги съм била отличничка до този момент. Просто никой не знае че аз се боря със здравословен проблем, а всеки си мисли и говори каквото си иска. Как по цял ден съм си стояла вкъщи и как не съм искала да уча, че съм щяла да пропадна, че имам по-голям приятел и всякакви такива тъпотии, които не са верни! Покрай проблемите ми загубих доста приятели и понякога се чувствам адски самотна не съм щастлива нито тъжна просто съм празна. По цял ден се държа сякаш съм човек без проблеми, не си свалям усмивката от устата си, а легна ли си вечер само аз си знам какво ми е. Един човек ми каза, че е добре да се науча да живея и да се оправям сама. Да се справям с проблемите напълно сама. Опитвам се за Бога, но не мога адски ми е трудно. Искам да не съм сама искам някой да има нужда от мен, защото аз имам нужда от някого. Не искам да се чувствам така. Как да стана ледена кучка без чувства и излишни емоции.. Моля ви дайте си мненията по въпроса ми ще съм ви много благодарна!