
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Семейно проклятие или Божествен благослов
В нищо. Не ми е потребно да вярвам. Само предполагам някой неща, събирам хипотези, доразвивам ги и т.н.
Наскоро чух една много интересна хипотеза относно колективното съзнание, което се проявява като Бог. Та теорията изхождаше от това че хората имат вътрешен диалог със себе си, тоест всеки чува различни гласове в главата си в процеса на мислене и общуване. Само че естествено това не е на глас, при повечето хора. Но пък е доста срещано при шизофрениците. Та теорията гласеше че тия гласове са израз на един вид ментален, колективен организъм, едно свръх-Его от която всички сме част, а вътрешния диалог е субективното проявление на това Его във всеки един човек. Основното предположение беше, че някъде в зората на човечеството, всички примитивни хора са чували гласове, все едно че са халюцинация, и са приписвали този глас на Бог. Но, в хода на историята, хората са почнали да пътуват и някои от тях забелязали, че примерно племето от другата страна на планината, също чува идентични гласове, но ги вместо на речния Бог, ги приписва на планинския Бог, примерно. И това са били първите хора, който са започнали да се идентифицират с този глас, като свой собствен, а не като гласа на Бог. И това са били първите съзнателни хора, в малко по-широк смисъл на думата. Това е един вид било раждането на Егото.
Тая теория е доразвита на базата на една друга теория, за "напушената маймуна", според коята отличителните качества на човешкия интелект и неговата еволюция имат значителна връзка с хилядолетно консумиране на халюцигенни гъби и растения. Което има логика, понеже отличителните черта на интелекта са способността за абстракция, за сравняване и уподобяване и селективно подреждане и групиране на характеристки и свойства на различни предмети. Тая абстракция непременно е свързана с това което в неврологията е познато като синестезия - тоест когато неврони от визуалния регион влияят и на неврони от слуховия, вкусовия, сетивния и т.н. региони, което позволява на човек да вкусва цветове, или да помирисва звуци и други подобни. Психаделиците имат много подоно влияние върху човешкия мозък, а е доказано че при хора който се занимават с рисуване, музика, поезия и изобщо креативни дейности, синестезията е много по-често засилена. Един професор много простичко даде пример на аудиторията, като има показа две фигури - едната овална, другата с ъгли, след което две измислени думи - едната с меко звучене, другата с по-остро, след което накара аудиторията да познае коя дума на коя фигура отговаря. Почти всички мигновенно дават един и същ, правилен отговор. Как това има общо с мисленето и способността за абстракция, индукция, дедукция и метафора? Ами основата на всяка едно понятие е представата, визуалния наглед. Един вид сетивните данни са основата, на която могат изобщо да се изградят основните мисловни категории - за пространство и време, за качество и количество и т.н. Ако не си виждал повече от два цвята, няма как да добиеш представа какво означава понятието цвят. Но да си виждал повече от два цвята, съвсем не е единственото условие за да добиеш такава представа. Трябва именно да можеш да се абстрахираш от само червения цвят или само от зеления цвят, за да извадиш общото между двете - а именно че и двете са цвят. Тоест трябва да имаш мислено възможността да смесваш различни възприятия и избирателно да си ги представяш и комбинираш различни аспекти от тях, за да може изобщо да имаш мислене в категории и принципи. С други думи, свойството на човек да си представя е изключително свързано с това да вижда нещо, без да има нищо пред него. Един вид да халюцинира. И с това всъщност може да се вникне в ума на един шизофреник, който не се различава много от един шаман, който взима билки и изследва вътрешния си свят. Разликата е в това че шамана има опит - той може да падне в дупката с белия заек и да излезе отново на повърхността, дори да донесе нещо със себе си, докато шизофреникът е тотално потънал в бездната на собствения си ум. В този смисъл шизофренията е един вид неконтролирана регресия към едно по-първично, по-дълбоко измерение на съзнанието, от което произлиза цялата човешката спиритуалност като цяло. Същото се вижда и при децата, където още не са формирани твърдо границите на понятия и познати явления, което позволява на децата да са много креативни и да мислят извън рамките на кутията.
Последно редактирано от DoctorSatan-666 : 08-10-2016 на 12:54
Electra откъде знаеш че уча във ВТУ?