Между Кръста на Голгота и рогата на Бафомет

[Joe An]

„Всичко считам за измет, само Христа да придобия!“ (апостол Павел - „Филипяни“ 3/8 )

Когато започнем да измитаме боклука на греховете от нас, значи искаме да постелем червения килим за Царя и да Му кажем: „Ето, очакваме Те! Ела и превърни бунищата, които винаги сме били, в Твои храмове! Ела и разруши идолопоклонническите ни олтари, където сме кадяли на страха, омразата и завистта; на алчността, похотта и лъжата; на тщестлавието и геронтомантските си егота! Ела! - защото ако не дойдеш, загубени сме! Познахме всяка низост, пропадайки в бездънните й ями. Засищахме телата си там. Обаче не намерихме покой за душите си. Изглеждахме често лъскави. Маркови. Престижни. Маркетингови. Имиджови. Преситени. Звездни. А отвътре - бездушни като тленни останки. И жалки като пародийни фарсове. Пасквили, които заслужават да бъдат изтрити от лицето на земята, а не записани в Книгата на Живота. И дълбоко в нас винаги сме го знаели. Както и това, че никога - и никъде, няма да намерим друг като Тебе. Толкова чист! Толкова свят! Толкова войнствен срещу злото! Обаче и толкова преизпълнен с любов към нас!...“