Цитирай Първоначално написано от liliq ivanova Виж мнението
mincheto, ето затова говоря! Не знам, как е възможно да приемеш загубата на такъв близък човек, на най-близката приятелка на майка ми, брат й почина преди 2-3 месеца от левкемия, оставяйки две дечица на невръстна възраст да плачат до леглото му. Ето и в момента не сдържам сълзите си. Сърцето ме се къса като помисля за болните деца в африка, които са си легнали тази вечер без нищо в стомаха, спасяващи се от някой, който иска да ги убие, за хилядите хора, които са умрели днес, измъчили се до краен предел и оставащи близки хора, които старадат по тях. Мъчно ми е, че това се случва, а хората са погълнати от сивото си ежедневие - ставане, ходене на работа\училище, взимаш децата, пазаруваш, готвиш, честиш, переш и заспиваш на секундата. Ето в това се превръщаме - н едни роби. Поредица от отвратителни събитие ми се струпаха на главата, липсват ми мястото и хората, които живееха в него, всеки ден плача да тях. Това е важното - ти, семейството и близките ти да сте заедно, щастливи и здрави. Нищо друго няма значение. Благодаря ти RapExotic! Оценявам, че някой споделя мнението си. Чувствам се отритната и жалка с всеки изминаващ ден и затова не мога да преглътна някои факти от живота, които не ми дават мира.

Слушай.Ще се родиш с тази представа и ще умреш с тази представа за живота,ако не я промениш САМА.ТИ си избираш как да живееш ТВОЯ живот. ТИ си избираш дали ще правиш това,което сама описа горе или ще излезеш навънм,ще си размърдаш задника и ще направиш нещо ВЕЛИКО.ТИ си избираш дали 10 години след като умреш никой няма да те помни или дори след 300 години хората ще споменават името ти,ТИ и само ТИ си избираш