- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 36
типа гифчета ме учуди но няма смисъл да се правиш сега на ощипана госпожица
190, 191, 194, 195 аз съм първи пост на страницата, what up fam
There is some good in this world, and it's worth fighting for.
J.R.R. Tolkien
My childhood did not prepare me for the fact that the world is full of cruel and bitter things.
J. Robert Oppenheimer
на ръба на паник атака съм буквално
явно ще излизаме към края на седмицата
и не знам какво ще правя и как въобще ще мога да се държа адекватно като още отсега ми е супер притеснено
лунасия стягай се
мога да си взема едно шише от сок и в него да налея сиропче мента глог валериан
и да обърна няколко шишета сок
въобще къде съм тръгнала да ходя по срещи
не може ли да си включим камерите и да ядем вечеря
сетих се за теб
Обучение Feminist Boot Camp, 15 – 18 май
Феминисткият лагер „Feminist Boot Camp” е интензивен 4-дневен семинар, в който участничките ще се запознаят отблизо с феминистките и джендър теории и течения, с историята на женските движения и със съвременните проблеми, свързани с неравнопоставеност на половете и човешките права.
Участници:
възраст от 18 до 35 години
да се самоопределяте като феминистка или да се интересувате от темата
Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Global Fund for Women.
There is some good in this world, and it's worth fighting for.
J.R.R. Tolkien
My childhood did not prepare me for the fact that the world is full of cruel and bitter things.
J. Robert Oppenheimer
Хрумна ми днес да поровя малко назад в чата, за да си припомня аджеба за каква точно простотия се скарахме така на времето. Обаче без да искам отидох доста назад преди караницата и като се зачетох колко прекрасно е било всичко, как сме се държали и как се държим сега, бях съвсем на ръба да зарева мощно. Добре, че ми се отвори възможност да ходя да пия сайдери, та се оправих бързо бързо. Сега гледам мъдро на случилото се и вярвам, че е правилно нещата да останат както са в момента. Също знам, че ще съм в тази фаза за кратко и след време пак ще ми стане супер тегаво задето така се стекоха обстоятелствата. И общо взето цял живот така ще се сещам, понеже съм мазохист и обичам да си мисля за неща от миналото, които ме натъжават.
Отзивите за амтьорското ми произведение са повече от добри и за щастие не са от хора, които ще кажат, че е хубаво просто защото съм го писала аз. Даже ме навиват да го пратя на Чарли, за да получа експертно мнение. Ще видим.
Прекарах страхотна вечер в компанията му. Чувствам се огромна късметлийка да поддържам такива перфектни приятелски отношения с детската си любов. Едва ли има човек, който да ме познава толкова добре като него и знам, че винаги мога да му споделя всичко, и че мога да разчитам на него. Стана въпрос колко ми се играе тенис на маса и веднага ми каза кога ще отидем. Обеща ми също да ме заведе на мач. Имам с кого да ходя на мачове в Пловдив. Животът е прекрасен. Първата ми мисъл, когато разбрах, че ще живея тук, беше, че трябва да си намеря другарче, с което да ходя на мачове. Мечтите се сбъдват.
Вчера детето каза, че онази звезда отново е питала за мен. А иначе се държи на някаква дистанция, обаче не пропуска да пита за мен всеки ден.
Много съм доволна и от нещата, които свърших днес. Купих хартията за декорация на детето, утре ще бъда стоплена от широката ѝ усмивка като я види. Ходих да взема и тениската на аверчето за концерта в събота, исках да му е от мен като реванш, че му свих неговата на гънс и твърдо отказвам да му я върна. Обаче тези балъци не са намерили точно този модел никъде и вместо да се обадят, за да поръчаме от другаде, си траят като най-големите пичове. Обаче аз веднага се обадих на вуйчо и го инструктирах какво искам. Утре като се прибера в Пазарджик вече ще е готова и в петък като минавам през Пловдив на път за Хасково, ще му я дам.
Много се вълнувам и за Хасково. Чувствам се все едно ще ходя на екскурзия в Чернобил.
И предполагам постът ми стана дълъг като за цяла страница и трябва да спирам.
Или пък не. Като е по-дълго и всички ще ги мързи да четат и така никой няма да обърне внимание на всички простотии, които пиша.
Вече е почти 2 и половина, а не ми се спи и мисля да гледам един епизод от сериала. Но вътрешно знам, че след него ще следват още поне два и общо взето ще стане време за ставане. Ще спя като се прибера.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Хехехе, призна си говедото. :ддд Не се била родила жената, която да го победи...Много навътре се взе. Кога стана калайджия, кога му почерня гъза.
Така вали, че е само да си гушнеш възглавницата и да умреш за 12-14 часа - което и мисля да свърша веднага, след като хапна.
квак
Какво да правя с живота си вол 10000000
- има шанс да не взема данъчно облекчение като чужденец
- ако наистина така стане, ще трябва да напусна и да се юрна по други контракти, обаче хич не ми е до товане се чувствам готова, затова от днес трябва да се подготвям
- за книжката трябвя да пътувам поне 8 пъти до софия през седмицата, но поне имаме офис там и мога в 10 да цъфвам в него, за обедната да ме взима инструктура, да ме връща, и след работа да си хващам автобуса обратно
- в последствие не знам каква кола, не искам стара и малка, не искам така да се появявам пред клиенти, същевременно алфа ромео жулиета е несериозна работа, а това искам :Д мазда 3 е вариант, или нещо малко но ново.
-тр да досваля кг и да стегна, не изглеждам зле (на фоня на грозофила дето съм била), но искам да ми стои добре панталон
- трябва да стана по-un-assuming,много assume-вам, ама просто не обичам да трябва да питам 50 човека за всяко нещо
И, офц, продължавам да съм емоционално обвързана с мъж с когото никога няма да бъда така, както искам (и както той иска), но поне това ми позволява да раста и да се променям, и той е един много добър съветник в това. Той ми е връзката с тази реалност, в която искам да живея. Поне това и поне засега.
Цялата несигурост в животът ми ме товари вече
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Ей, братче, бясна съм. За едното нищо сега ще се наложи да даваме пари за ремонти... Да се бяха обадили - през терасата щях да им ги пусна тия монетки, не да правят простотии. Стоя, цъкам с език и се чудя тоя, който „реди“ живота ми на какви наркотици е, щото и аз искам от тях.
квак
You're tryin' to be different, that makes you no different
Обичах силно и всеотдайно, както мислех, че трябва да бъде обичано всяко едно човешко същество ала винаги нещо ми се струваше, че не е наред.. В мен гореше искрата на любопитството, съмнението и доста време се борих против нещата, които знам, но като армия с развита технология против група селяни с пръчки, малко по малко преградите паднаха, докато бях принуден да видя студената реалност, да я усетя, да плувам свободно в студа й, докато се намръзна и да намеря своята топлина пак в истината, преди последната светлина на живота ми да изчезне. Обич, любов.. Каква сладка илюзия, но илюзия като фокус на който знаеш номера и към която не можеш да се върнеш отново.
Истината много накратко, поне моето възприятие братя, е че любовта прави инструменти от нас и ни слага в неопитните ръце на жената/ дете, което не знае какво иска и което ни чупи, но не по предназначение и не за най висшeто добро, а понякога дори само за да ни види на парчета или като да използваш отверка да отвориш прозорец не както трябва и после да я захвърлиш крива и безполезна. Радвам се, че се събудих преди това, сега обект на желание, но далеч от пипалата на разрушението, щастлив и желаещ да помогне на много да стигнат до свойте истини и да виждат освен хубавото и лошото.
Последно редактирано от PathToOuroboros : 04-20-2017 на 11:52
преди пластичните операции
след пластичните операции
пък ми приказвайте пак, че жените имали мозък
Въх,не знаех че акция скорост продължава.
Хубаво че ги видях от другата страна и намалих,преди да видя къде се бяха скрили от мойта страна.
Тамън си мислех да почвам да тичам навън и то времето се скапа.
There is no dark side
of the moon really.
Matter of fact
it's all dark..
Тва е болестно състояние. Има и мъжки еквивалент, не бой са.
От няколко дни постоянно следя какво се случва около скандала с Васил Иванов и Нова ТВ. Погнусена съм. Иска ми се да имах смелостта да си стегна багажа и да напусна тази кочина. Съвсем не мисля, че няма помия и навън, просто няма се чувствам като част от нея там.
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
и от кво те е гнус толкова
Иванов си е същия смешник като шефовете му в нова, просто не са се разбрали как да разделят баницата
3 години го цензорирали, а той стоял, мога да ти разясня защо точно сега реши да ревне, ама тва са вътрешни неща и няма смисъл
а телевизии като BBC и CNN са дори много по-зле, там цензурата им се спуска директно от държавата
Отклоняваш фокуса. Деянието е важно. Не ме интересува дали е замесен.
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
абе вие само се оплаквате тука
я вземете да се похвалите с нещо