- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 36
Не тренирам от 6 месеца
От тичане само ръцете са ми хилави
Не плувам вече - коса/кожа/нокти
@лиле -някои душевни дупки зеят дълго време, но хубавите спомени остават
Последно редактирано от NomNomNom : 05-09-2017 на 19:36
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
в Самоков нали е минерален басейна, не би трябвало да имаш проблем
Хм, нямаме минерален в Самоков.
На сапарева има ( и в долна баня 1-2 малки останаха май), ама те са за прецикване само
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
най-ташака е, че лежанката на номи докато тренираше най-вероятно е колкото на половината пишещи от мъжки пол![]()
![]()
също така споко да не трябва да тренираш. Има предостатъчно проучвания и данни за тренировките с тежести. Не само с тежести, калистениката си е тупаница също.
There is some good in this world, and it's worth fighting for.
J.R.R. Tolkien
My childhood did not prepare me for the fact that the world is full of cruel and bitter things.
J. Robert Oppenheimer
There is some good in this world, and it's worth fighting for.
J.R.R. Tolkien
My childhood did not prepare me for the fact that the world is full of cruel and bitter things.
J. Robert Oppenheimer
Аз през нощта. Нямам сили още отсега.
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
и моята котка е бременна, Номи
обаче сме в апартамент /на първия етаж, тя често се разхожда и така е забременяла явно/ и не знам как ще се грижим за котенцата
майка ми не искаше да я кастрираме и сега ми е интересно как ще смогва с грижите, особено аз като не съм в Плд често
Имам работа към унито и предпочетох да повървя натам пеша. Приятно е, но сигурно щеше да е още по-приятно, ако беше още по-топло и слънчево и ако не летяха пухове от тополи. #кихащиджуджетааааааааа
квак
Аз съм в потрес...Това чудо как не го е срам да се нарече лекар. Изчадие.
Вече има роботи симулиращи почти неразличимо музиката създадена от композиторите, рисувайки неразличимо от художниците, кибернетиката се развива с висока скорост и ще надмине нашите недъзи, създадени са заместители на взаймоотношенията, в които мъжете се влюбват и са досущ като живи.. След време дори самоусъвършенстващ се интелект, чийто прототипи вече съществуват, но все още не са надминали човешкия потенциал.
Ако мозъка може да симулира, че имаш ръка, то има ли значение метална или от плът и кръв ? Ако може да бъде излъган убедително, че има човек отсреща, то какво значение дали от силикон или плът и кръв ? Ако може да бъде излъган, че е в затвора има ли значение дали има метална решетка пред теб ? Ако може да бъде излъган, че се намира на Марс, докато се намира в някое подземие на земята има ли значение дали си физически там ?
Малко по малко разбиваме стените на мистерията, малко по малко разбираме принципа на талос, какво всъщност ни прави хора, а нашата реалност е толкова лесно манипулируема, че след време може да бъдем изцяло метални, но все пак да мислим, че сме хора от плът и кръв в един симулиран свят изграден от хората преди нас. Какво ни прави хора ако всичко, в което сме уникални може да бъде симулирано дори по добре от нашите създания ? Ако можем да създадем нещо, което мисли по добре от нас и е по креативно от нас, по умно и самоусъвършенстващо се отвъд нашите биологични недостатъци ? Какво ни прави специални ?
Здравейте, здравейте мили мои фенове!
Как сте?
Познайте кой се върна да ви види как скучаете в мое отсъствие!
Докато ме няма, виждам че всички до един сте заляли темата с мрънкоч!
А докато бях тук, говорехте как "Грозния само се оплаква и мрънка".
Виждам, че не падате по-долу от мен!
Каква е тая кочина мила? Така ли живееш? Срамота!
Какво си се захилил - на всички е ясно че нищо не правиш по тоя въпрос.
"Край реката, редят се редят се топоооооолите....
побелели, побелели от първия... пух"![]()
Тъкмо в долният раздел прочетох нещо за някаква киста... Поглеждам по-нагоре - и тука се е появила кистата...
Колкото повече чета, толкова повече ми се струва, че това не е форум, а някаква секта райш ли и аз съм единствения без роба, глава на кокошка в лявата си ръка, татуировка на челото и не съм застанал в удобна поза да вдишвам пръдните си и да твърдя, че са рози и всички да се съгласяват с мен твърдейки, че техните са теменужки.. Еххх сигурно е хубаво да живеете в затворен кръг и никога да не отваряте прозорците да проветрите с малко нова перспектива, любопитни и интелектуално стимулиращи писания![]()
Сигурно ако имаше нови перспективи, любопитни и интелектуално стимулиращи писания, щяхме да ги приветстваме радушно.
ОН: Пак комплексарски работи... Не се ли научиха тия да не се пъхат там, където никой не ги е викал?! Ще ги лайкна всичките с по един тиган в грозните мутри и ше мирясат. Намерили пред кого да се правят на вървежни.
Беше мило, наистина, аплодисменти. Ама продължаваш да си кифла. Сори-нотсори.
квак
усещам се, че в последно време намирам него във всяко нещо, което нарисувам или пък снимам навън. баси, дори хобито ми вече не помага да превъзмогна подобни моменти. преди поне успявах да се разсея. А сега...отивам в залата и там е пълно с познати, които само ме разпитват, и нямат грам съобразителност. отивам в библиотеката и пак е навсякъде, във всяка епоха. и рафт. и диванче. отивам да тичам в парка, пак е там, сменям маршрута, и точно си помислям, че се отървах и започва следващата песен от mp3-ката: "cause there's this tune I found that makes me think of you somehow and I play it on repeat".
и ми се плаче. ама ми писна да си плача сама. писна ми да няма рамо, на което да си поплача, както се вика. а по мен да си изливат душевния боклук всички могат, а когато кажа, че ме натоварват, започват да ми се сърдят. абе, писна ми, да. и дори прекрасните неща, които ми се случват в професионален план и университета не могат да ме зарадват. или по-скоро аз не мога да им се зарадвам. 'щото имам нужда от любов, да. не онази, семейната. нито от приятелската. от тази любов преливам. и знам, звучи ужасно, 'щото има толкова много по тоя свят, които дават мило и драго за нея. ама ПИСНА МИ. 'що съм толкова скчупена, мамка му... fuck this shit.
Последно редактирано от pandabear : 05-10-2017 на 21:36
Кораба да си изчисти архивите, че си ебало коня
каза тя
There is some good in this world, and it's worth fighting for.
J.R.R. Tolkien
My childhood did not prepare me for the fact that the world is full of cruel and bitter things.
J. Robert Oppenheimer