Здравейте! Не знаех къде точно да пусна историята си. Става въпрос за това, че преди 4 години майка ми почина и от тогава живота ми се преобърна. На 15 години съм, момиче. Първоначално не мислех много за това. Не знам дали бях в шок или просто не исках да го приемам. Почти не мислих за майка си, избягвах тази тема. От известно време е тъкмо обратното. Не мога да спра да мисля за нея, да се питам защо трябваше да се случи това, да мисля какъв би бил живота ни, ако тя беше тук. Тази година съм в ново училище и просто си седя на чина без да говоря, без да слушам какво се приказва в час. Изолирана съм, не се интересувам от нищо, чувствам се безполезна. Не съм силна, не мога да преодолея нещо такова. Имам чувството, че никога няма да успея и вечно ще бъда в тази дупка-депресията. Чувствам живота си непълноценен, нямам желание да уча, да излизам. Когато го правя-това е по нежелание. Нямам желание за нищо. Всяка нощ плача, а всяка сутрин, когато се събудя винаги имам чувството че всичко е било кошмар и майка ми сега ще дойде да ме прегърне. Но не! Не мога даже да опиша какво чувствам. Измъчвам се, боли ме страшно много. Сега търсим психолог, но не съм сигурна че той много ще ми помогне. Просто не мога да се примиря с мисълта, че това ни достигна! Започнах да пуша от една година, знам че това е ужасно. Все едно по този начин изливам мъката си. В училище имам много двойки. Виждам, че този срок нямам нито една 6тица. Но това ми е някак все едно. Понякога изпадам в нервни кризи, понякога просто плача сама в леглото. Все повече имам чувството, че никога няма да мине този отвратителен период, няма да бъда онова лъчезарно момиче, които бях! Извинявам се, ако ви тормозя с моите проблеми, но и аз не знам вече къде да споделя. Такава празнина има в мен, че колкото и да споделям и да се оплаквам-все тая.