Това, да се чувстваш така, е може би най-нормалното нещо на света, майката, е най-важният човек в живота на всеки. Още повече, че си на такава възраст, когато имаш най-голяма нужда от съветите й. Мога само да гадая как се чувстваш, наистина. Но представи си, че те вижда от някъде... Мислиш ли, че ще й хареса развоят на живота ти? Не ми отговаряй. Предполагам колко ти е трудно, но ти единствена може да си помогнеш. Няма как да не мислиш за нея, а няма и причина, защото е твоя майка и винаги трябва да бъде в мислите си. Разговорът с психолог ще ти бъде полезен, но главното, което трябва да промениш, е мислите си. Прекарвай повече време с близките си, обичай ги, защото животът е непредвидим и доста често си отиват най-добрите хора около нас. Опитай да се стегнеш, защото няма смисъл да пропиляваш училището и ежедневието си, заради нещо, което така или иначе не може да промениш. Опитвай да се разсейваш, да излизаш с приятели, да правите това, което ви харесва, същото се отнася и за семейството ти. Майка ти те гледа отгоре, нека се гордее с това каква си и в какъв човек ще се превърнеш.