Реалността е сън, сънят е реалност и нищо не съществува.

[defender]

А какво определя дали един фотон ще премине през левия или десния процеп? Наблюдението!

А кой е наблюдавал Вселената при нейното зараждане, за да придобие форма, ако няма Бог?

Ако няма Бог, щяхме да сме просто едно хаотично движение на фотони и електрони, без форма и позициониране.

Изобщо да се смята за времето като за права линия в пространстово, т.е че "Сега" е момент от тая линия, който се придвижва напред със скоростта на светлината, е грешна и повърхностна интерпретация. Времето се измерва с измененията в пространството, но пространството не е константно.

Ми добре, само че аз останах с впечатление, че темата на спора беше има ли време или няма, а не че има време, но се измерва по различен начин.

[Alucard666]

А кой е наблюдавал Вселената при нейното зараждане, за да придобие форма, ако няма Бог?

Точно в това е идеята - че вселената не съществува докато някой не я наблюдава. Ако никой не я наблюдава, тя съществува в състояние на суперпозиция - хем е горе, хем долу, хем в ляво, хем в дясно, хем в миналото, хем в бъдещето, но в процеса на "разкриване" от нас, което е анализиране, тоест "разделяне" на тоталността на отделни части, които можем да възприемем в някаква последователност, едва тогава нещата придобиват форма и категория и съответно смисъл. С това всеки има ролята на бог, защото само по силата на наблюдението променя реалността. С други думи, реалността е неразривно свързана с наблюдението, така както наблюдението е неразривно свързано с реалността. И ако видиш днешния свят не е нищо повече от отражение на човешкото наблюдение, а там където има интерес нещата да се случавт по определен начин, те и по такъв начин се случват. Това е силата на вярата - реалността се нагажда според тоя който я проектира като реална. Допреди това тя е била в едно неопределено положение. По същия начин, реалността такава каквато се разкрива на всеки един от нас, поотделно, е изражение на това как всеки един я проектира. Но тъй като тия реалностти се припокриват в много отношения, защото живота ни е подобен, то и колективната реалност се формира по такъв начин, че всяка индивидуална реалност се наслагва една върху друга, и по този начин колективната реалност е едно наслагване на многото картини, които всеки рисува в себе си като реални. Но всичко започва с индивида, и затова реалността се разкрива по различен начин на един шизофреник да речем. Неговата реалност не е по-различна от твоята или моята, а просто се разкрива по различен начин, по силата на наблюдението и това "кой" стои зад нея. Та идеята е, че по силата на наблюдение върху наблюдаващия, се променя наблюдаваното, дотолкова че наблюдавано(обект) и наблюдаващ(субект) губят смисъл и стават едно и също, а единствено реално е само наблюдението(субект в обекта и обект в субекта). И в този смисъл времето не съществува, защото субекта винаги е в сегашно време и няма значение дали ще си на Земята или в черна дупка - времето ще ти изглежда да протича еднакво, въпреки че 1 секунда в черна дупка се равнява на милиарди години на Земята (примерно).

[defender]

Точно в това е идеята - че вселената не съществува докато някой не я наблюдава. Ако никой не я наблюдава, тя съществува в състояние на суперпозиция - хем е горе, хем долу, хем в ляво, хем в дясно, хем в миналото, хем в бъдещето, но в процеса на "разкриване" от нас, което е анализиране, тоест "разделяне" на тоталността на отделни части, които можем да възприемем в някаква последователност, едва тогава нещата придобиват форма и категория и съответно смисъл.

Значи излиза, че въображението определя битието, а защо тогава либерасти, атеисти, марксисти, фроидисти искат да ни внушат обратното?

Ако въображението определя битието, то значи в основата на всичко е вярата, която твори битието, а не обратното. Защото въображението е вяра, а не марксистки, материален детерминизъм.

[Alucard666]

Значи излиза, че въображението определя битието, а защо тогава либерасти, атеисти, марксисти, фроидисти искат да ни внушат обратното?

Ако въображението определя битието, то значи в основата на всичко е вярата, която твори битието, а не обратното. Защото въображението е вяра, а не марксистки, материален детерминизъм.

Съвсем не. Това е широка заблуда че "битието определя съзнанието". Марксисткия диалектически принцип твърди че битието е породило съзнанието и едва след това съзнанието(като битие само в себе си) е започнало да влияе върху себе си както и върху цялото битие, а не че съзнанието е изцяло детерминирано от битието. Но това е изцяло в сферата на спекулацията.

[defender]

че битието е породило съзнанието и едва след това съзнанието (като битие само в себе си) е започнало да влияе върху себе си както и върху цялото битие

Интересно тогава , откъде това съзнание, каето е битие само по себе си, намира материал да разсъждава и да влияе на битието и на себе си. Не взима ли материал за разсъждение от самото битие. Всъщност излиза, че съзнание, което е битие само по себе си, разсъждава за битието и му влия, като взима материал от самото битите, т.е. самото разсъждение е битийна логика.

Мисля, че ако няма Бог, тогава марксизма е прав. Ако има Бог, тогава човек има шанс да излезе от този порочен кръг на съзнание-битие.

ПП: Затова Бог, свободата, винаги ще бъде безумие за битието, ако не беше безумие за битието, то самия Бог щеше да е битие и част от него, и така влиза в този порочен кръг. Истинския Бог винаги трябва да е безумие за битието. Богове, които идеално пасват на битието, са всъщност част от него, и всъщност всеки такъв бог ще е марксизъм.

ПП: Да вметна, че либерастията пасва идеално на битието, битийната печалба, содомията, което показва, че той е всъщност другото лице на марксизма.

[defender]

Но тъй като тия реалностти се припокриват в много отношения, защото живота ни е подобен, то и колективната реалност се формира по такъв начин, че всяка индивидуална реалност се наслагва една върху друга, и по този начин колективната реалност.

Само, че както сме забелязали, някои искат да наложат техните картини на колектива, другите се подчиняват или са обявани за гниещ придатък. (няма да цитирам имена на хора от форума).
И тези дето налагат, са същите дето най-много говорят за любов, това е нещо, като мутренски купидони.