- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
I'M GETTING TOO OLD FOR THIS SHIT!!!
Беше много дълъг и скапан ден.
Станах в 4 за да тренирам, къпя и оправям за работа.. в 6 тръгнах... преди около час се прибрах.. сготвих си, изкъпах се, вечерях и сега си сипах енО уиски.. и не мога да повярвам колко ми е зле.
Емоционално съм тотален леш.
Депресивен съм (тук най-добрият ми приятел като му го споделих това ми каза "са да не вземеш да се самоубиеш") ми не бе бро, просто.. неприятно ми е.. нямам желание за нищо.. Не се чувствам щастлив.. Не ми се прави нищо, нищо не ме мотивира.. Това не ме кара да искам да се самоубия, никога няма да посегна на живота си, просто нищо не ме удоволетворява.. като преди.
Още от сутринта мисля за нЕя, НЕЯ и нея (да 3 са, щото съм абсолютен боклук..)
с нЕя се разделихме преди около 2 години, преживях я.. благодарен съм, че я имаше тази раздяла, защото нямаше да съм това, което съм ако не си бях получил урока и не си бях платил скъпо и прескъпо за него. Благодарен съм, че тя продължи.. че е щастлива и се нядвам да е научила поне мъничко от мен, както аз научих ТОЛКОВА много от нея. Всичко, което е станало е станало с причина и го осъзнавам. Щастлив съм за нея, Щастлив съм и за себе си и за това, че вече няма нас. Така е по-добре. Това обаче не ме спира да се сещам за нея поне веднъж дневно.. и винаги е с една крива усмивка. "Тя е всички жени взети заедно и нито една от тях.."
в НЕЯ се влюбих сравнително скоро, но я чувствам толкова близка, макар напоследък да се поотдалечихме един от друг. Толкова силно я искам, толкова много искам да й кажа и да й покажа... Искам да я хвана за ръката.... Искам да я целуна.. да я прегърна... и да й покажа света си.. не този депресивният.. ами иначе... другият.. там... където е хубаво.
Не мога да го опиша.. Цялото ми съществуване крещи вземи я, плати скъпо и прескъпо за да стигнеш до тук, за да се превърнеш в това, което си. За да можеш да се справиш точно с тази жена. И същевременно моралният ми компас е толкова fucked up, че не знае къде се намира...
Знам само, че искам да й прошепна колко много значи за мен.
с нея съм от доооста скоро и аз не знам защо, тоест знам. Защото ме обича и защото моралният ми компас е боклук и защото се насилвам във връзка от която няма смисъл. Не е лош човек, красива е, интелигентна, повечето мъже биха убили за нея.. всъщност е доста добър и очарователен човек, просто не е моят такъв.
Не мога да си се представя след 20 години с нея примерно.. Уж сме се разбрали за това, че просто си губим времето един на друг, но я виждам, че я боли и още по-гадното е, че нямам сили (и то не защото ще остана сам, тва никога не ми е било проблем) да й кажа да си тръгне, защото не искам да причинявам никому болка. Особено на нея, прекрасно същество е.. Някой ще му се радва искрено след време, но това няма да бъда аз.
Успехите в работата не ми носят абсолютно никакво удоволетворение и наслада. Ама все ми е тая.. това никога не е било, аз кариеристът.. поставям НЕЯ на първо място и не мога да го повярвам.
Отделно, до 2 седмици ще си купя още един апартамент... това в миналото винаги ми е носело наслада и хайп.. планирам как ще го направя, кое къде ще бъде.. обзавеждане путки майни, а сега ми е през трибуквеника, антипатично ми е. свит съм..
Колата смених и сигурно пак ще я сменя, това също преди ме е радвало, а сега ми е все тая.. горчиво ми е в устата с вкус на сиво. И за това не е виновен, човек, действие, обстоятелство.. Не е виновен никой, дори аз не съм..
Просто е така.
Всичко ми е скучно, отегчително, банално, досадно, сиво, грозно...
Всичко ми е празно.
Im getting to tired of that bullshit.
Налага се да възпитавам всички около мен - от най-добър приятел през брат та чак до родители. Защо подяволите на 23 трябва да съм толкова емоционално обременен, изстрадал и изживял, че да се налага да го правя. Защо трябва аз да съм платил толкова много.
Боли ме душата.
Шибаната ми душа крещи и няма кой да я чуе, няма с кого да поговоря.. Няма към кого да се обърна..
Един нещастен зов за помощ, кънти като ехо в бездна от тъмнина.
Никой не ме разбира, никой... никой, не е това, което съм аз.. I can't even explain how I feel... Не знам дори от къде да започна...
Обмислям да се откажа от всичко.. да инкасирам и да духна на другия край на света. Толкова ми е зле.
От друга страна, все пак натискам за кариера. Пуснах си документите за ФРОНТЕКС и за НАТО-вските мисии.
Даже писах най-опасните направления като конвой, разузнаване, search and rescue и fortification, exploration, advance (щото даже не се сещам как се казват на Български), освен моите си направления като ГКПП, Спец. Защити на документи, Спец. Коли, ЦАС, II-ра линия.
Което е смешно имайки предвид, случката от преди месец-два. Не съм непостоянен, даже напротив. Просто ми е интересно колко ще мога да натисна пост травматичният си стрес. Колко ще мога да натисна себе си.
Дори нещо като това, че стриймът ми най-после започва да се разраства, мой геймплей беше зложен в highlight video на dota 2, като от 10 стриймъра в него, само аз не съм "професионален" дота играч и не съм присъствал на The International.
Това би трябвало да ме накара да се насера от щастие, че най-после и в тази област получавам признателност (буквално съм толкова гнусен перфекционист, че няма нещо, с което да се захвана и да не потръгне, ебасиму.)
А най-тъпото е, че го осъзнавам, но дори това не ми доставя абсолютно никакво удоволствие..
И сега се сещам..
""След Онази ще се ожени за първата срещната жена.
Тя ще му прави закуски и вечери, ще глади ризите му и ще го целува за довиждане.
Такава ще е тази, не като Онази.
Ще му роди две слънца, на които той ще купува книги, които ще нарича с умалителни и ще разхожда по щраусови ферми. Един ден, докато се боричка с тях, след дългия работен ден, на новия диван, ще падне снимка на жена от нафталиновото му сако, с което не се раздели след първата и последната среща с Онази.
И “Тате, коя е тази жена?” Тогава Онази ще завали проливно в него.
Лицето му ще се заоблачи.
Улиците на къщата ще се престорят на вени, по които Онази буйно ще тече.
Ще носи със себе си кал и листа от всички години, в които двамата не са били, от всички есени след които летата спряха да бъдат испански, а и спряха да бъдат лета.
Ще се влее Онази в запушените шахти на сърцето му.
Тихо ще прокапе покривът върху него и Онази ще се спусне към устата му в малката капчица пот.
И пак “ Тате, коя е тази жена?”
Тази ли... тя е всички жени взети заедно и нито една от тях. Сега кой иска да играе на Криеница?”
Рене Карабаш
Обожавам Рене Карабаш. Обожавам шибана поезия, обожавам тъпата банална романтика.. обожавам да се наслаждавам на усмивката й. отказвам да умра. като душа, като дете. като човек способен да обича. Отказвам да се откажа.
Отказвам да не продължа с живота си, отказвам да се лиша от обич.
И знам, че ще се оправя.
Тъпата депресия, стрес, напрежение, тревожност ще изчезнат.. след време, в това съм сигурен.
Просто не мога да разбера защо го има...
Защо съм разтревожен..
Защо съм притеснен..
Защо съм под напрежнеие, защо всичко ми е сиво и депресирано..
Нямам идея каква е тази емоционална дупка в която съм попаднал, но ми изпива абсолютно всички сили до капчица.
I'm really getting Too old for this crap.
Принципно съм алергичен към котки, но наистина не ми дремеше.
Тази мацка, живее в офиса на един приятел.
Като ОДИМ ВЕЧЕР НА ВЕЧЕРИНКИ да му правим компания докато той кърти като ненормалник до посред нощите, щото работохолизъм is fun.
Та дойде седна ми в скута почнах да я галя и заспа.. Толкова невинно, толкова нежно същество.. и така
гальовно мъркаше... отпусна се в мен, моментално като ме видя.. и просто унесе и мен.
Накара ме да се усмихна, а в края на деня това е важно.
Човек да вижда и капка позитивизъм. Да вижда някакъв изход...
Сламка която да го издърпа над водата.
Светлина в тунела.
И куп клиширани клишета за клиширани хора с клиширани чувства, защото да си клише е модерно.
Или именно защото е клише е модерно.
Казвам ви чао и излизам да си разходя кучетата, успешна и приятна вечер.
Аз довечера ще спя сам.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
И аз съм бил в подобно положение и знам какво е.
Имай предвид, че в днешно време, без някакво висше, чужд език или шофьорска книжка, става много трудно да си намериш работа, още по-малко - добре платена и сигурна.
За някакъв предмет ли говориш?!
От думите ти поне така изглежда .
Да ти имам проблемите !
Грозен, нали знеш, че малко трудничко да си направя кученце вкъщи?
Он: Еми, пак се получи хубаво събиране, дъртите пак са готини. И после и маса в караокето им намерих за без време, и сичко точно. Днес не е истина колко още кретении има да се свършат тук, чак не ми се живее като знам. Пък как ме боли главата от тва, че съм спала 3-4 часа, няма да казвам. Нямам тук никого, на когото да разчитам, докато тати е там, изпитвам малко страх, но все тая - ние сме големи момичета двете.
О, и всеки път като ме издъни и си мисля, че няма накъде повече, пък то очевидно има още бая кретении за гледане. Ясно, че няма очи да ме погледне ама поне можеше да смутолеви нещо, колкото да отвърне на моята "Добър вечер!" и да кимне на майка ми... Чшшшшш, алоу, за кой са взе, боклук?! Ама няма да позволя тая работа да ме товари, и без друго имам още бая неща на главата, не му е времето и мястото да се дразня на глупости.
квак
https://youtu.be/8JnfIa84TnU
В този клип на Demi Lovato и Clean Bandit са открили формулата как да си създадат куче от мъж в домашни условия и то с преливащи се цветове на дъгата.
Последно редактирано от Niakoitam : 09-23-2018 на 07:27
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Абе как имате време и желание да пишете такива дълги фермани напрао нимоа а ви разбера.
Дългите постове ги чета само на някойтам щото се пръскам от смях, на другите просто нямам физическата възможност да ви обърна внимание, за което се извинявам.
Благодаря. Трогнат съм. Почувствах се някак...по-високо от другите в очите ти.
Но аз пиша фермани предимно, когато имам повечко свободно време. Докато Анархи като изключително зает човек, сигурно е усвоил и скоростното писане тъй като и без това е способен да усвои всичко та едно светлинно писане барабар с поне няколко клипчета и снимки ли ще му се опре.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Браво. Очевидно някои хора и по оправданията много ви бива. А сега отивай да се чудиш на коя от трите ще дадеш божествения си шанс да бъде с теб.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Абе сливнишки сельо, поста ми започва с това как съм се прибрал и си почивам, как дафак тва е оправдание ... лол хахаха ебати, абе на теб iq-то да не ти е отрицателно... Няма и да се изненадам де..
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Хайде бързо във банята софийски тарикате. На 23 носил всички на гърба си Лол. Носиш ама други неща.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Очевадно си и душевно болен, къде съм написал, че "нося всички на гръб", написах, че се налага да възпитаваме възрастни хора.
Много си тъжен.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Първо помисли за собственото си възпитание и чак тогава се грижи за възпитанието на другите..
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Колкото повече време прекарвам в града, толкова повече се влюбвам в това място. И обожавам факта, че имам възможността да го изживявам всичко това с него.
Вярно, че за него това не е ново, и повечето неща ги е правил вече, но за мен е и снощи като стояхме на терасата на покрива и гледахме the night skyline, ми не мога и да си помисля да искам да съм с някой друг там, където и да сме, ако той е до мен, се чувствам на правилното място с правилният човек. И усмивката, която никога не напуска лицето му като сме заедно ми носи вътрешно удовлетворение и спокойствие. И начина, по който ми говори, нещата които ми казва, винаги в правилното време по правилнят начин, начина по който ме гледа, направо се чудя с какво съм заслужила да ме обича и въобще заслужавам ли го.
Слушахме една сравнително старичка песен и в нея се пееше:
I think I found my best friend
I know that it might sound
More than a little crazy
But I believe
I knew I loved you before I met you
There's just no rhyme or reason
Only the sense of completion
And in your eyes, I see
The missing pieces I'm searching for
I think I've found my way home
Влюбено и розово ми е всичко
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Айде пък сега излизам виновна, че съм отговорила с истината на някакви въпроси, които са ми били зададени. Пак проблеми. :дд Извинявам се ама хич не смятам да си мълча, да ставам съучастник в неща и да с чувствам зле за неща. Това е. Ако ще да нямам повече каквито и да е разговори с въпросния (щото бяха добри и приятни), все тая ми е - точно тези дни гледах пак една кретения във фейса на кажи-речи тая тема, съгласна съм с изказването, просто няма да стане. Приоритетите ми не включват някой да е доволен, а други 10 да са наранени от това. Толкова.
Може би е вярно, че тичам в двете крайности, или изобщо, че съм крайна, но...
Все още съм обидена, ако трябва да бъда честна, все още ми е доста кофти от случката и от нещата, където разбрах, че са ставали зад гърба ми. Доста тъпо, бих казала, доста тъпо... Може би е някамъв урок по човешки взаимоотношения това, дори го разбирам до някаква степен, но е неприятно. И за пореден път - като сложиш роза в задник, това НЕ Е ВАЗА!
квак
Човекът поне има скрупули. Първо се освободи, ахаха. Аз, ако можех. Дава едно плюсче. Жалко, че никога не съм била на тази вълна. Пък, ако той разбере, ще хвърчат глави. Откъде да знам, че няма да има измъкване? : ) не искам и да притеснявам другите с това.
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
Истината е омраза за тези, които мразят истината!
Мигрантският пакт отваря вратите на Ада
https://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=252
ККК е съпротива срещу негърските престъпления върху белите.
Анти-расист е кодова дума за анти-бял.
Белият геноцид
Еврейското превъзходство
Терористични атаки. Ислямът - виновник за 95% от тероризма в света?
Хари Хей - Бащата на гей либерализацията, комунист и застъпник на педофилска организация.
Хехехе, колко е готино да си ланкаш идиотии с един от най-близките си приятели... :3
Продължава да ми е тъпо, но да - генерално не смятам, че съм виновна за нещо. Може би да за тва, че съм крайна - пак. Ама... изобщо не мисля, че това е кой знае каква грешка, ако се замислям повечко.
Хубаво е, че днес свършихме сумати работа двете, но едновременно с това и успяхме да си починем малко. Имах нужда от тоя сън като от въздух. Тези дни, макар и приятни, бяха натоварени. Утре се очертава да си играя с рунтавото бебИ и направо нямам търпение за това. Много искам едно като него да си имам вкъщи, много е готино. И да, де - само аз мога да се размазвам на кучета, пък деца да гледам като тресната с мокър парцал. Имам странното чувство, че ако не се оженим двамата до 40, ще съм лудата с 20 кучета, не лудата с 20 котки. Звучи ми добре, всъщност. <3 Даже, ако требе да сме честни, бих живяла и с повече кучета...
квак
^котките са много гадни, надменни, нагли същества. Имам две, и двете са ужасни. То и кучето ми е проклето ама поне не е нагло за сметка на това на мъжа ми кучето е прекрасно като него, такива може и 10 да имаме и пак няма да са в тежест
Толкова ми се спи, с нетърпение очаквам да дойде време да се прибера и да го гушна. Няма по-хубаво от чувството като ме прегърне и му чуя сърцето как тупти. Всеки път се сещам за първият път като му отвърнах и му казах че и аз го обичам и той ми каза, че знаел понеже чувал как heartbeat-a ни се синхронизирал <3
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
https://scontent-otp1-1.xx.fbcdn.net...4c&oe=5C5F025C
Ей тва е от тия, дето ги ползват за търсене на трюфели по горите. Всъщност, адекватната порода за това, доколкото знам. Подарили са го на братчеда наскоро и от първия път, в който го видях, се влюбих дълбоко. Тихички са като порода, умни, сладки, не стават големи... Изобщо, перфектни са. :3333333 Уж ми е обещал да ми даде кученце, когато го размножават тоя, но като знам колко им е на зле с гадовете (всичките им животни, освен първото им куче, се губят/бягат или умират, мисля че имаше едно дето го откраднаха даже), ако оцелее изобщо за размножаване, ще е чудо. :дд
На мен това ми е и най-голямата болка - харесвам породи на вид/характер, но не обичам да имам порода, щото ми е гузно за препълнените приюти и бих предпочела да си взема от там. Омагьосан кръг.
квак
...
Последно редактирано от HollyGolightly : 09-25-2018 на 13:26
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Установих, че най-доброто решение е на налудничавите предположения да отговарям с още по-параноични изказвания. С две думи му показах през какво преминавам всеки ден. Осъзнах също, че не хубаво да изпъкваш със знания на работното място. От гледната точка на ръководството е хубаво де, даже много, но от гледната точка на колегите не е ок детският гъз да разбира повече от тях.
Днес изобщо не отидох да видя Асен, но ще е тук цяла седмица и със сигурност ще го хвана да ми разпише колажа с всичките ми фен снимки с него. Обаче изръсих голяма простотия пред Ивайло Захариев. Дойде да ме пита дали може да си направи кафе от служебната машина, колежката се обади от другата стая, че кафето е малко и не знае дали ще стигне, а аз го насърчих с "Ти пробвай, пък ако ти пусне, пусне." :/
Излезе ми програмата за университета и сега не знам дали съм в тиха депресия заради нея, или заради пълнолунието и вятъра.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
I believe it is perfectly socially acceptable to lay down and die on my work desk!
А ако той продължава да ме тормози по този начин, ще си го отнесе и няма да му хареса
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות