- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Живота май не е като на филм
Здравейте на всички от форума !
Искам да попитам за съвет и какво бихте направили вие ако изпаднете в подобна ситуация.
Нека да започна с разказа, но накратко, за да няма и отегчение. Преди около година се запознах с момиче, срещахме се няколко пъти в компания, много ми хареса и я поканих на среща, защото интерпретипах по сигналите й, че и тя ме харесва. Тя каза да, но си помисли, че я карам да излезнем с останалите и впоследствие изяснихме въпроса и тя ми каза, че си има приятел и няма да се получат нещата.
Дотук всичко е просто и ясно. Продължавам напред като се опитвам да я забравя. Излизах с други момичета, правих секс с други, но като че ли нещо не се получава и се чувствам гузен, че не давам всичко от себе си във връзката ми, защото след като срещнах горе споменатото момиче нищо не е същото. Казах си, че с времето всичко ще си дойде на мястото, но уви не стана.Намерих си ново хоби, което ми взима от свободното време, за да не мисля за нея,но и то не помага много. Мина година и сега съм в този форум, пешещ този пост, питайки за помощ. Според вас трябва ли да изчакам още време или да се опитам да я попитам втори път, защото все пак живеем един живот ?
Поздрави!
Винаги се получава така, когато искаме нещо, а не го получаваме. Просто не обръщай внимание на това момиче (в случая, ако все още излизате в компания).
Щом толкова мислиш за нея покани я пак,минало се е време и може сега да е свободна нищо не се знае... може и да я накараш да избира между теб и него което е тъпо но ако чак толкова ти се е забила в главата ще обясни защо би го направил
купи си кола пусни си яка музика и карай винаги помага
Благодаря за съветите, но искам да помоля за ограничение на спам в темата.
Поздрави !
нищо няма да ти помогне просто живей с мисълта че е някъде там
продължаваш напред нямаш друг избор и никой не е казал че си длъжен да обичаш дадена жена
няма да се жениш все пак
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.