- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Отношението в училище към мен-помощ
Здравейте,аз съм на 14години тази година за първи път съм в новата гимназия и ми е многп трудно да се приобщя.Не правя зло на никого не съм някоя надувка от голямото добро утро ,някой се познават а аз все още никой не познавам така на външен вид не съм грозна ,само леко предните ми зъбки не са от най-равните и ме е срам ,незнам защо момичетата от класа ми ме гледат злобно все едно аъм им изяла супата незнам дали е завист или просто не ме харесват,гледам да общувам с тях но те се дуят и се отказах държа се добре към хората обичам да помагам. А при момчетата е много странно защото през цялото врвме в училище са втренчени в мен ,а имя и едно момче ,което и за миг не си сваля погледа но не общуват многп с мен делят се и на ми става гадно и то много не знам какво да правя нямам приятели .Ако имате някакви съвети моля да ги предложите,защото вече взех да губя желанието си да ходя на училище.
Отиваш на училище, за да учиш, не за да си търсиш приятели.
Ако случайно енергиите ти кликнат с някого, значи ще се сдобиеш с приятел/и, ако не - no big deal, гледай си работата и не се занимавай със статистите.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Целият клас сте група непознати. Отнема време на хората да се нагодят. Всичко се забравя и утихва, не се притеснявай.
8 клас е периода на комплексарщината. Тогава всички малки пикльовци започват да се чувстват големи, понеже са в гимназия и започват да се самодоказват пред останалите, като се правят на много яки и интересни. Всичко отшумява след една година, когато вече стане ясно кой какъв е и класа се раздели на групички.