Съмнения за умствена изостаналост на приятеля ми

Didi_d · 12-10-2017, 13:35

Здравейте, хора, пиша ви, защото ме измъчва нещо наистина жестоко... Имам нужда от съвет, как да постъпя... Ще започна от самото начало:
Аз съм момиче, на 17 години. От много време харесвам 1 момче, доста време ми отне, докато го накарам да ме забележи. Слава Богу, вече сме от 2 месеца заедно, наистина много го обичам, но чак сега започнах да забелязвам по-задълбочено някои неща, свързани с него. Например трудната комуникация не само с мен, но и с общите ни приятели. Речта му е супер неразбираема, срича, изяжда някои думи в изреченията. Не разбира знаци, жестове или мимики. Има навика да мисли на глас. Живее си в свой свят. Прави някои странни действия – когато стоим седнали, той започва да се клати напред-назад от кръста нагоре, както си вървим и се разхождаме, започва да подскача продължително време.
Бързо се запознах и се сприятелих с неговите родители, разговаряла съм с майка му относно тази тема и от нея самата знам, че той е аутист. Когато я попитах дали са го водили на консултации със специалист, когато е бил по-малък, тя ми отговори, че са опитвали, но не им се е занимавало, тъй като и тя, и баща му били заети да работят и да градят кариера. Попитах я дали би ме подкрепила, ако аз поема инициативата и започна да ходя с него на консултации, но твърдо ми отказа, под предтекст, че е прекалено късно да се направи нещо. Опитах се на него да му обясня, но не посрещна идеята добре... Започна да ми се смее без причина и да се заяжда леко, с насмешка.
Моля ви, дайте ми съвет, обичам го наистина много и не искам да се разделяме, но ако няма намерение да се бори и да подобри живота си, не виждам бъдещето ни заедно. Не ме разбирайте погрешно, не ме обвинявайте, че съм егоистка, просто той е младо 17-годишно момче и мисля, че е способен на много повече, от това да стои и да се смее и клати безпричинно!!

**anniekk** · 12-10-2017, 14:53

Милата... Наистина те измъчва това, защото го обичаш, нормално е. Не бих те обвинила, че си егоист по простата причина, че ти търсиш решение на проблема. На неговия проблем... мислиш за него, съответно не си егоист.Разбира се, ако единствено и само ти се опитваш да се справиш с това, няма да се стигне до никъде. Аз на твое място бих опитала да говоря и с бащата, щом майката не е обърнала особено внимание. А за момчето.. Може би, ако е такъв, ще му е трудно да си разбере проблема. Моят съвет е да го подкрепиш, да поговориш отново с него. Дай всичко от себе си, а ако отсреща няма нищо, нито от него, нито от семейството му, което трябва да го подкрепи ще се наложи да се откажеш. Но поне ти ще бъдеш сигурна, че си дала всичко, което се е искало от теб и няма, за какво да съжаляваш. Повечето момичета биха го оставили заради този негов проблем, а ти си с него. Бих ти казала голямо браво. А на родителите бих им казала само, че те са дъното. Пожелавам ти успех и дано наистина всичко да има добра развръзка!