Очистването е в основата на всичко, което Исус и неговите истински ученици са правили в качеството си на духовни служители - очистване на човеците от явленията/влиянията на "тъмнината". От тази гледна точка дори т.нар. "грехове" са такива явления - всъщност "грехове" е просто едно по-имперсонално име на злите духове от гледна точка на това, когато те действуват чрез определени човеци като ги подбуждат към нечисти страсти за да ги мотивират да причиняват зло на своя ближен(съгражданин/съжител), или както Св. Павел казва:

"грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея. Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът (наричан още сатана) ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, поробван от греха. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам или което е добро за мен и другите; но онова което мразя или което не е добро за мен и другите, него върша. Обаче, ако върша злото без да го обичам и без да искам да причиня зло, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И така, да обобщим казаното по-горе, оказа се, че сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон."(Римляни 7:11-25)

Оказа се, че през вековете е имало случаи грехове да държат човек дори и когато той не причинява зло никому - в такива случаи злите духове, действувайки чрез системата на духовното беззаконие, особено когато то е било силно проявено, най-малкото са успявали да наклеветяват такива човеци пред Бог, че заслужават "смърт", макар и те да са били безобидни.

Опростени грехове имаме когато властта на злите духове, която те имат над даден човек е разчупена и той е освободен от тяхното влияние - ако греховете на болен/недъгав човек му бъдат опростени, той лесно може да оздравее от всяка болест/недъг, което виждаме и от казаното от самия Господ Исус Христос:

"И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него. Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса. И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете. Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си? Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си. И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога. И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща."(Лука 5:18-26)

За да е възможно пълното и перманентно опрощаване на греховете религиозните поклонници не трябва да хранят в сърцата и умовете си каквито и да било убеждения/вярвания/предания/традиции (дори и ако те са взети от Св. Писание), според които човекът, който и да би бил той, не може да бъде напълно опростен:

"Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи. Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори. Обаче, ако и да говорим така(т.е. включително ние, които сме написали и пишем Св. Писания - ако и да говорим така в Писанията), надяваме се от вас, обични, за нещо по-добро, нещо, което води към по-добро и дори към възможно най-добро спасение. Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите. И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край; да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения. Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки: "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа". И така, Авраам, като устоя, получи обещаното. Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях, така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин."(Евреи 6:1-20)

Всъщност всяко нещо, което би се оказало причина за неспасение/погибел на някой човек (който и да би бил той) се нарича "неправда" в Св. Писание, а всяка неправда е от "тъмнината", и никога от "Светлината" (тук е добре да си припомните, че същинската разлика между добро и зло е разлика между духовно и духовно - имайте предвид и фактът, че по своята същност всяка душа на вселената е потребител на живота("човек"), и че единственият начин да има изобилен и вечен живот е ако е (облечена) в човешка форма, не животинска). Например, ако с устата си желаем доброто на нашия ближен(съгражданин/съжител), а дълбоко в сърцето си таим убеждение, че (в крайна сметка) той няма да (може да се) спаси, примерно само защото е нерелигиозен, така той може и да не бъде (напълно и перманентно) опростен, което би било наш грях(пропуск).

"ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему."(Яков 4:17),

"вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; Дай ни ежедневната храна навреме; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не допускай да бъдем въвеждани в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин]. Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и Бог ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и Бог няма да прости вашите съгрешения."(Матей 6:9-15),

"Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко, като съгреши брат ми, да му прощавам? всеки ден от седмицата ли? Исус му рече: Не ви казвам просто: във всеки ден от седмицата, но казвам ви: всеки път във всеки ден от седмицата. Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си. И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта. И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга. Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема. Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш. Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя. Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга. А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало. Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе? И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг. Така и Бог ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си."(Матей 18:21-35)

Имайте предвид, че истинският Бог е Отец на всички, и от тази гледна точка всички те са един вид братя в Него.
|
|
v