За вярата в Онзи, Който наистина е истинският Бог

[npp]

Преди говорихме за правилното(безвредното) упражняването/практикуването на вяра(та) в Бог, а сега ще продължим с пояснения за значението на вярата.

Както (може би) знаете всяко нещо си има някакво полезно (или поне считано за полезно) предназначение, така е и с вярата. Бог е направил човеци да могат да упражняват/практикуват религиозна вяра (или, другояче казано, духовна/религиозна дейност) с определена цел, и тя е всеобщо спасение за изобилен и вечен живот. Той по рождение и по природа е системният Администратор и Осигурител на живот(а) за всички души на вселената, и в качеството си на такъв желае да има изобилен и вечен живот за всички и работи за осигуряването им с такъв живот, но за съжаление "тъмнината(лукавият)" успяваше, за около 5-6 хилядолетия до този момент, да му (по)пречи да осъществи напълно тези Негови намерения, като се препираше с Него за това, че няма достатъчно човеци на света, които (да) желаят да има такова спасение за изобилен и вечен живот на всички, и Му противостоеше с духовно беззаконие (Римляни 1:18-23).

Когато в началото Бог създаде потребителя на живота(човека) и го постави да живее в райската област на света (наричана "градината Едем"), мъжът(адам) и жената(ева) нямаха нужда от религиозна вяра, каквато се появи впоследствие (след грехопадението), но дяволът, възползвайки се от момента, в който Бог беше в по-дълбоко състояние на непълна будност (Битие 2:2-3), подведе човеците, че за тях ще е (ужким) много по-добре да започнат да упражняват/практикуват езотеризъм/окултизъм и така те започнаха да го правят, но това се оказа "смърт" за тях (т.е. че доведе до отпадането им от Божията благодат("градината Едем") и влошаване на състоянието им) - по този начин се появи религията и нуждата от упражняването/практикуването на духовна/религиозна дейност - "законът"(основната духовна закономерност във вселената) и неговата дуалистична природа с нейните подробности, т.е. вярата като средство за изход от грехопадението (от страна на "Светлината") и духовната/религиозната дейност като комплициране на положението/ситуацията под "грях" и "смърт" (от страна на "тъмнината").

"Законът" (за който Св. Павел говори в своето послание към римляните, както и в други) с неговата заплетеност и съответните неясноти е бил спънка за много духовни/религиозни човеци по пътя да достигнат до познаването на истинския Господ Бог и Неговата правда. Дори след като се явиха светите писания (чрез истинските пророци и светии), "законът" продължаваше да бъде съблазън за много от духовните/религиозните човеци, включително и за немалко от онези, които бяха последователи на Божия завет - "законът" като езотерични и окултни учения (чиято природа фактически е поначало сатанинска), и "законът" като неясноти и заплетеност в интерпретирането на светите писания, и всичко това (се явяваше) чрез съответните човеци.

Но целта на вярата дадена от истинския Господ Бог е да се работи или поне допринася (ако ще и само с една съпричастност, в случай че даден вярващ/човек не може/не успява да направи повече) за всеобщо спасение за изобилен и вечен живот. Защото ние, така или иначе, всичко, което можем да имаме на света, можем да го имаме и без религиозна вяра или духовна/религиозна дейност, но без Господната вяра не сме могли всички да имаме спасение за изобилен и вечен живот (изобилен дори за онези, които все още са сред живите в този свят).

Оттук (макар и на някои тези пояснения да се виждат малко) вие сами можете да съдите за тези неща - дали вярата е нужна във всеки случай (като се вземе под внимание и това как е възникнала религията и нуждата от упражняването/практикуването на духовна/религиозна дейност) - имайки предвид факта, че истинският Бог възнаграждава онези, които Го търсят или които търсят Неговата правда.