За вярата в Онзи, Който наистина е истинският Бог

[npp]

Тук ще продължим темата от миналия път, само че от гледна точка на Битие.

В началото истинският Господ Бог създал всичко("небесата", "земята" и "морето") за шест дена. Рекъл Си, какво е един системен Администратор/Осигурител на "живота" и цяло вселенско творение без потребител на живота? Така Той създал "човека" по "свой образ и свое подобие" т.е. съобразно системата на живота, като предвидил възможността за това "човекът" да може да бъде духовен служител на всеобщото спасение за изобилен и вечен живот, в случай че нещо се обърка, понеже всичко, което Бог създал било съвсем добро и поначало нямало нужда човекът да се намесва в системните работи по осигуряване на душите с живот, нито било редно, защото идеята била Един Силен да жертва личния си живот за да могат всички души на вселената да имат изобилен и вечен живот като потребители, поради което Той забранил на човека да се бърка в делата на системното администриране на живота (Битие 2:16-17) - човекът бил свободен да има всякакви естествени потребления/консумации, но не и да посегне да "яде" от "дървото за познаване на доброто и злото".

Истинският Бог създал човека - мъж и жена ги създал, след което преминал по неволя в състояние на непълна будност от седмия ден нататък (като благословил времето, през което ще се намира в това състояние и осветил пътя за човека да може да действува праведно като духовен служител в случай на нужда - Битие 2:2-3), но тогава лукавият се възползвал от случая за да се яви пред жената и да я подведе, че за човека е (ужким) добро да "яде" от "дървото за познаване на доброто и злото", което (всъщност/в крайна сметка) за човека означава единствено да упражнява/практикува нещата, които в днешно време са познати като езотеризъм, окултизъм, идолопоклонство и въобще еретизъм. Така успявайки да прелъсти човека "грехът" се активизирал в света, а заедно с него и "смъртта", която преминала в повечето човеци, които се родили на света (Римляни 5:12-14), като и до ден днешен (беше така, че), всеки, който върши духовно беззаконие е служител на "греха" и "смъртта".

Ето защо впоследствие Бог дал Десетте Заповеди, понеже:

1. Сатана се явил като друг бог (Битие 3:1-5, Изход 20:3),

2. сатанинската система подвела човеците, че еретичните теории и практики са (ужким) добри за човека (Битие 3:4-7, Изход 20:4-6),

3. също и че системното администриране на живота е за покриване на частни интереси (Битие 3:4-5, Изход 20:7),

4. освен това и че изменението на създанието/творението вследствие от следването на еретични теории и практики е съвсем естествено, а не осквернение (Битие 3:6-7, Изход 20:8-11).

Първите четири заповеди от Десетте са изцяло заповеди против вършенето на духовно беззаконие - те са най-основните и важните правила/принципи, към които един религиозен поклонник трябва да се придържа във вярата, докато останалите шест важат и за хората, които не са духовни/религиозни (при все че няма нищо лошо в това ако такъв човек е наясно и с първите четири, понеже това би могло да го предпази от евентуална заблуда, в случай че някой се опита да го подведе да започне да върши духовно беззаконие (например под формата на (ужким) свещена религия)). Тези заповеди са същите принципи, на които е базиран и Новият Завет (Заветът чрез самия Господ, Исус Христос).

Някак си "законът" е подвеждащ, докато "вярата" ефективна (Римляни 3:19-28, 1 Коринтяни 8:1-3).

Може би вече сте забелязали, че Св. Писание си има особена терминология? Много важно правило във вярата е да не се избързва с преценки, изводи, мнения, заключения, решения и предприемане на действия. Ако религиозният поклонник не е сигурен за нещо, по-добре ще е да (си) признае това (като изповядва "не зная", "не съм сигурен", "нямам представа" или "не съм наясно"), отколкото да угажда на заблудата.