За вярата в Онзи, Който наистина е истинският Бог

[npp]

Ако вземем опорната точка, че нищо не може да се появи от нищото, тогава няма и как да е съществувал дух преди материята. Духовното е концепция, която се променя много пъти през хилядолетията, а в последните няколко се използва, за да обясни на слабите, защо са обречени да бъдат такива и, че това е резултат на божията промисъл, която се грижи за всички. Буржоазната класа има най-голяма полза от такива мантри, за да може да държи себе си на трона благодарение на простолюдието, което е във вечен плен на нищетата.

Именно такава е концепцията типична за системата на духовното беззаконие - винаги (от грехопадението) е имало духовни "пирамиди", "фараони" и "роби". Бог извел израилтяните от древен египет, защото там те били в плен на голямо духовно робство, което им пречило да познаят и да служат на Онзи, Който наистина е истинският Бог - тогава египет бил световен център на еретизма и идолопклонството; всякакви магьосници, окултисти и езотерици се навъртали там за да демонстрират своите мистични учения и умения - концентрацията на сатанински сили била огромна. Идолопоклонство основано на окултизъм, това е типичната схема в това отношение, включително схемата, която работила в тогавашния египет, където израилтяните били научени не само да се кланят на "идоли", но и да си създават такива. "Идолът" е не само картинен или скулптурен образ на лъжливо божество/лъжлив дух (освен че може да бъде и амулет/талисман), но също и еретично учение/съзнание. Или както Св. Павел казва:

"дори и да има така наречени богове, било то на небето или на земята, (както и досега е имало разни богове и разни божии синове), истината е, че за всеки човек има само един единствен истински Бог, от Когото е всичко, и ние за Него, и един истински Христос, а именно Исус, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него. Но това съзнание го нямаше във всички, и някои с еретично съзнание упражняваха религиозна вяра в служба на идол(и); и съвестта им (като) отслабваше по този начин (и) се оскверняваше."(1 Коринтяни 8:5-7)

Духовното робство, освен че се характеризира с наличието на неправедна духовна/религиозна система, която може да се окаже много по-разпространена и достъпна от праведната, може също и да бъде съпровождано от липса на благодат за праведно упражняване на вярата - при такива условия (каквито е имало в древен египет) човек може, не дай си Боже, просто почти да не намира воля и сили да упражнява вярата по праведен начин. Що се отнася до идолите, можем да си припомним представения в библейската книга Даниил случай с тримата пророци на истинския Бог във вавилон. Царят, Навуходоносор, имайки страх от Бог и боейки се от божествено наказание, заедно с мъдрите си съветници създал и издал цял указ за упражняване на религиозна вяра, понеже не искал да се върши духовно беззаконие в неговото царство. Указът съдържал религиозни заповеди, които не се харесали на тримата пророци, понеже не посочвали изрично или не подчертавали достатъчно ясно основните принципи за праведно упражняване на религиозна вяра, и те отказвали да ги следват, което станало известно на царя. И когато ги отвели да отговарят лично пред него, те казали: "в никакъв случай не можем да си позволим да вярваме в такива богове, нито в такъв образ.", да, "образът", който или, казано по друг начин, мъдростта, която едно такова вероучение представя, и "образът", който или, казано по друг начин, съзнанието, което човек би могъл да си създаде в своето "сърце" (Изход 20:8-11).

Тази концепция (представената от теб по-горе) е много типична за индуизма, който беше най-еретичната и идолопоклонническа религия на света - в нейното "ядро" са царете т.е. най-вече големите окултисти/езотерици, които упражняват йога, а в "периферията" са обикновените/простите идолопоклонници, които са лъгани, че се раждат и живеят на света само за да робуват на царете.