За вярата в Онзи, Който наистина е истинският Бог

[TrollFactory]

Именно такава е концепцията типична за системата на духовното беззаконие - винаги (от грехопадението) е имало духовни "пирамиди", "фараони" и "роби". Бог извел израилтяните от древен египет, защото там те били в плен на голямо духовно робство, което им пречило да познаят и да служат на Онзи, Който наистина е истинският Бог - тогава египет бил световен център на еретизма и идолопклонството; всякакви магьосници, окултисти и езотерици се навъртали там за да демонстрират своите мистични учения и умения - концентрацията на сатанински сили била огромна.

Какви са били силите, които са владеели и защо днес вече няма нищо фантастично?

Идолопоклонство основано на окултизъм, това е типичната схема в това отношение, включително схемата, която работила в тогавашния египет, където израилтяните били научени не само да се кланят на "идоли", но и да си създават такива. "Идолът" е не само картинен или скулптурен образ на лъжливо божество/лъжлив дух (освен че може да бъде и амулет/талисман), но също и еретично учение/съзнание.

Ако едно учение е еретично от гледна точка на християнството, но пък основният му принцип е да не нараняваш другите и себе си и той се спазва ефективно, тогава прави ли го това лошо учение? Нима в крайна сметка това не е най-важното: да бъдеш добър човек и да не нараняваш себе си и другите?

Тази концепция (представената от теб по-горе) е много типична за индуизма, който беше най-еретичната и идолопоклонническа религия на света - в нейното "ядро" са царете т.е. най-вече големите окултисти/езотерици, които упражняват йога, а в "периферията" са обикновените/простите идолопоклонници, които са лъгани, че се раждат и живеят на света само за да робуват на царете.

Всяка религия учи на подчинение, а според християнската догматика властта в една държава е винаги дадена от самия бог и народът няма право да негодува срещу нея. Дори и да смяташ, че не си идолопоклонник, ти имаш идоли. Исус е пример за идол. Образът му е възхваляван, възпят и почитан. Същото е и с бог. Образът на божеството винаги е почитан, възпяван, прославян... Почитта към бог е почит към царя на царете. Върховния властодържател, последната инстанция. Справедливия дори, когато е несправедлив (от човешка гледна точка), всезнаещия, прав дори, когато не е прав (от човешка гледна точка). В опита си да нямаш идол, ти си изграждаш собствена представа, образ, който идеализираш.