Здравейте,
С приятелката ми сме заедно от вече известно време, тя беше тази която ми прописа и зариби и искаше да тръгнем. Казва ми че ме харесва, че и е готино с мен, че е влюбена даже и всичко върви добре. Но когато и кажа да излезем да я видя или да я заведа някъде на кино, на разходка, да хапнем, в нас или където и да е тя отбива въпроса със „ще видим”, „ще се разберем” и така си остава, а в същото време много пъти ми казва как и се иска да съм при нея сега да я гушна или как и се иска да сме в нас да гледаме някой филм и тн. И двамата сме по цял ден на работа общо взето, но имам кола и не живеем много далеч един от друг и все си мисля че можем да се виждаме по често. Мен например почти всеки ден ми се иска да я виждам, а тя все едно няма желание да излезем. Един път и подметнах и я избазиках че не иска да ме вижда и тя ми каза че изобщо не е вярно и че не иска да си мисля такива глупости. По принцип уж все момичетата се оплакват че приятелите им не искат са ги водят никъде, но при мен е обратното, аз съм този който иска да я извежда на срещи, а тя се дърпа или оправдава, напоследък реших да не я питам вече, за да видя дали ще иска да излезем, но за сега без ефект, даже се държи и по различно, почна така някак си по отпуснато все едно да се държи, повече се лигави с мен закача се, бъзика се да ме дразни, не ми прави вече особено комплименти. Ще съм много благодарен за съвет. Да спра да и обръщам внимание, за да ме потърси тя ? Да се правя все едно ми е все тая ? Да поговоря с нея сериозно ? Аз ли избързвам и я притискам ? Или просто да я оставя да си има пространство ?
Благодаря на всички предварително.