Приятелката ми е бременна и мисля че крие нещо.

[aassddff111]

Просто от една седмица ме измъчва това и искам да споделя с някого и да чуя мнение и съвети.
Приятелката ми е бременна в третия месец и разбра преди 1 седмица. Познаваме се с нея от 3 месеца и тя е пила противозачатъчни 3 години и ги е спряла края на Юни. Точно тогава се запознах с нея и е забременяла края на Юли.
Аз настоявах да ползваме презервативи, но тя отказваше винаги и казваше " аз с презерватив никога не съм го правила и няма да го правя", също така каза че лекарите са и казали, че много трудно може да забременее. Аз чак сега разбрах, че след спиране на противозачатъчни шанса да забременее расте многократно... Тя твърди, че си е правила през първия, втория и третия месец тест и 3-те били отрицателни, а във втория - кръвен, който няма да повярвате - също отрицателен. И миналата седмица ми сервира, че е бременна в 11 седмица. Някак си тези случайности не ми се връзват и има нещо гнило. Говорих откровено с нея и тя отрече всичко. Исках да я заведа с мен на АГ, но тя категорично отказа под предтекст, че няма да разказва живота си на други хора. Подхвърли че акоискам да дойда с нея във Вторник на преглед при нейната АГ. Явно е блафирала, защото аз изявих желание и тя почна да говори как съм нямал право да стъпвам там и че щяла да ме изгони и изведнъж прегледа се преместил в Четвъртък ( възможно е да е била заета лекарката не оспорвам ) . Също така от 1 месец се държи студено с мен и ме отблъсква и има някаква гъбична инфекция. След всичко това съм склонен да вярвам че просто е имала сексуален контакт с няколко партньора и явно аз съм бил най-добрата " оферта" . Аз съм на 22 и не съм готов за такава отговорност, пък камо ли с човек , към когото съм изгубил доверие зареди неговите постъпки. По цял ден не мога да спра да мисля за това. Обмислям всичките сценарии. Просто усещам, че нещо крие и истината никога няма да я разбера каквото и да става. Всякаш стигам почти до нея и тя вдига стена отново и отново, опитвайки се да я заобиколя. Имам в момента от онова чувство, онзи инстинкт, който казва "БЯГАЙ и не се обръщай искат да те наранят, искат да те измамят и не се доверявай." До сега всеки път стигам до едно решение - това да я зарежа и да си тръгна, защото това живот ли е да си с човек който няма грам чувства към теб и дете, което дори не се знае дали е мое, но със сигурност нежелано и да пренебрегна себе си и от тук нататъка да съм нещастен или да избягам??? Аз не искам това дете, на същото мнение е и тя, но аборт са и " казали" че нямало ка да стане в 11-тата седмица, защото било много рисково и можела да умре и тя ( не знам това дали въобще е правдоподобно). Колкото до мен аз съм супер безотговорен и си го признавам и не мисля че мога да дам на това дете това което заслужава. Аз през цялото време бях мил и любящ към нея и тя също до първите 2-3 седмици след това стана студена и обясняваше как била коравосърдечна и студена, непоказваща чувствата си. Какво мислите за всичко това и ако можете да ми дадете някакъв адекватен съвет ще съм безкрайно благодарен.