- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Проблеми...
Здравейте аз съм момиче на почти 17 , когато всичко започна бях на 14 , харесвах си едно момче от съседния клас, а то харесваше една от моите най- добри приятелки. Реших да му пиша в края на първия срок и станахме доста добри приятели. По-късно постъпих тъпо и му казах че го харесвам, но ще спра понеже стана на въпрос кой кого си харесва. Някъде средата на втория срок той ми каза че ме харесва и аз не му повярвах и го питах няколко пъти и той все същото ми казваше, нещата се развиха и се сближихме доста почти всеки ден се прибирахме с него и винаги забравяхме за времето и общо взето за това се бавех по 2-3 часа с прибирането, понякога и повече. Един ден се забавих и нашите ми бяха звъняли след този случай просто ми казаха че вече няма да се прибирам пеша, и ми казаха да приключа с това момче. Аз не спрях, просто намерихме друг начин да си пишем, но нашите откриха и това, прочетоха чатове, които не трябваше да виждат. През цялото това време ми зададоха куп въпроси, повтаряха ми, че греша, наказваха ме без телефон за по 3-4 месеца и във всеки разговор ми намекваха че греша че съм наивна, че той ме използва и т.н. От тогава до сега го познавам вече от 2 години и малко не се отказах от него, нито той от мен. От тогава до сега по никакъв начин не се е опитал да ми направи нещо. Той е мил добър подкрепя ме и ми помага ако може. Ако може дайте ми съвет какво да правя да послушам родителите си или себе си честно казано не знам какво да правя, а няма как да сме заедно в училище, понеже баща ми работи там и му е класен.
Ами накарай родителите ти да го харесат.Покажи им,че той държи на теб и че наистина се обичате.Според мен трябва да послушаш сърцето си,но винаги имай едно на ум за момчето!И знай,че родителите 90% от случаите са прави, такаче може би има защо да ти забраняват да се виждаш с него.
Те са против да се занимавам с момчета докато не завърша. Също така не искат да правя неща, които той иска и после да разказва за мен на цял град. Плашат се от това понеже така стана с едно момиче, което те познават. Въпреки това момчето си мълчи и не казва нищо за мен на никого и понякога, когато разбере, че някой казва нещо лошо за мен е готов да се сбие.
Почти пет годишна е вече борбата с моите родители, които, точно в тази ми възраст, не бяха много по-различни. Определено тормозът им дългосрочно се превърна в тежки психични проблеми за мен. На 21 имам късмета да ходя при страхотен психолог, който успя да ме научи как да говоря пред тях и който успя да ги стресна и вразуми. Колкото и вразумяеми или не да са твоите, редно е да разчиташ на друг възрастен човек, който първо ще знае за връзката ти и ще ти даде насоки за нея и второ, ще задължи родителите ти да дойдат за разговори, ще ги прецени и ще ги поставя на мястото им, когато те тормозят. Събери пари, намери отнякъде, питай приятелите и намери колкото се може по-добър специалист. Никой не трябва да е луд, за да отиде на такова място. Напротив, хората се радват страшно на деца, които отиват и търсят помощ преди да подивеят, а не когато е твърде късно.
Последно редактирано от Blubalu : 03-18-2019 на 11:43
За мен всичко това е огромен тормоз от тяхна страна, а те искат да им споделям всичко не ми вярват за нищо и каквото и да съм им казала винаги са ме критикували. Не смятам, че би трябвало да се обърна към психолог, защото те искат от мен да говоря директно с тях, но не мога след тези обиди от тяхна страна. Дори да говоря с тях знам че само ще ми кажат, че нищо не разбирам и че същевременно си мисля, че всичко знам и отново няма да ми дадат да бъда с това момче.
Личи си, че това е фейк тема за препоръка на експерт психолог работещ в близост до Александровкса болница. Рипортвам.
Аз не разбрах какъв е този проблем, че чак да изисква психолог.
Освен това повечето пъти родителите са прави щом се отнася до тези неща.
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Да така е за повечето неща са прави, не отричам, но тук просто не чувствам, че са прави. Разговарях с момичета на моята възраст, също и с някои, които са доста над моята. Мнението им бе доста полезно и всички те ми казаха да слушам сърцето си, но на каква цена, ако слушам него аз ще бъда щастлива, а те разочаровани и отново ще ме наказват и отношенията ми с тях няма да са добри. Ако слушам родителите си ще загубя част ст себе си, за да може те да са спокойни.
Въпреки че са ти родители и според тях това, което правят за теб е най-доброто не е редно да се отнасят така с теб, все пак вече не си малка. Най-добре е да говориш с тях възможно най-скоро. Обясни им цялата ситуация от до, сподели им как се чувстваш и че нещата не могат да продължават така, защото по този начин ти вредят. Кажи им какво чувстваш към това момче и как нямаш подобни чувства към никой друг. После пиши какво е станало
Да, най-добре е да не слуша родителите си, от които засега зависят джобните й, нейното бъдеще (ако те ще й плащат образованието) или евенетуалното й бъдещо жилище (което ще наследи от тях). Най-добре е да слуша там сърцето й какво й говори и разгонените й връстнички.
Да, абсолютно подкрепям да им каже всичко и да дойде пак тук, за да сподели какво е станало. Ще бъде интересно.