Здравейте аз съм момиче на почти 17 , когато всичко започна бях на 14 , харесвах си едно момче от съседния клас, а то харесваше една от моите най- добри приятелки. Реших да му пиша в края на първия срок и станахме доста добри приятели. По-късно постъпих тъпо и му казах че го харесвам, но ще спра понеже стана на въпрос кой кого си харесва. Някъде средата на втория срок той ми каза че ме харесва и аз не му повярвах и го питах няколко пъти и той все същото ми казваше, нещата се развиха и се сближихме доста почти всеки ден се прибирахме с него и винаги забравяхме за времето и общо взето за това се бавех по 2-3 часа с прибирането, понякога и повече. Един ден се забавих и нашите ми бяха звъняли след този случай просто ми казаха че вече няма да се прибирам пеша, и ми казаха да приключа с това момче. Аз не спрях, просто намерихме друг начин да си пишем, но нашите откриха и това, прочетоха чатове, които не трябваше да виждат. През цялото това време ми зададоха куп въпроси, повтаряха ми, че греша, наказваха ме без телефон за по 3-4 месеца и във всеки разговор ми намекваха че греша че съм наивна, че той ме използва и т.н. От тогава до сега го познавам вече от 2 години и малко не се отказах от него, нито той от мен. От тогава до сега по никакъв начин не се е опитал да ми направи нещо. Той е мил добър подкрепя ме и ми помага ако може. Ако може дайте ми съвет какво да правя да послушам родителите си или себе си честно казано не знам какво да правя, а няма как да сме заедно в училище, понеже баща ми работи там и му е класен.