Православие

[TrollFactory]

Сатанизма е дефакто в един вид атеизъм, защото под Дявол се има предвид енергията в прородата, а не лице на божество. Демек сатанизма не е дори религия, ами начин на мислене на някои атеисти.

Не, Сатанизмът, или поне ако се спрем на лавейският като форма тъй като виждам, че него дискутирате тук, си е баш религия със своята организация, устав, ритуали, хореография и прочее. Лавей не би се и занимавал с начинанието си, ако не е искал да прави религия като семеен бизнес. Изобщо лавейксият сатанизъм е просто потребителски ориентирана и лесна за усвояване материя от псевдоексцентрици, а интерпретацията ти, че е форма на атеизъм е в резултат именно на това. Атеизмът по-лесно тълкува нещата спестявайки купища идеалистична мешана скара (различни философски отговори) и той просто не дискутира смисъла на живота. Сатанизмът на лавей е по-скоро хедонизъм, а той е по-лесно достижим, ако допускаш някои атеистични принципи като например, че можеш да допускаш и някои грешки и никой няма да съди после душата ти.

Огромна част от хората минават за legit станисти,без дори да го осъзнават.

Това, че вадиш своя дефиниция, която според теб е валидна за някои хора, не означава, че и според тях тя е валидна за самите тях.

Ето примерно едно правило "Не наранявай деца. Не наранявай нито животни ако не те нападнат или за храна. Един сатанист може много да научи от тях, защото те живеят естествено, както прородата ги е създала."

Според мен сатанистите на дядо лавей са най-обикновено фешън движение, чиято цел е била да събира колкото се може повече желаещи да се изживяват за ексцентрици. За да може движението им да се наложи като масово, каквато е била и тяхната цел, съвсем естествено е трябвало те да спазват и законите, а това, че са ги представяли и в своя манифест едва ли не като някакви високи морални принципи присъщи за тяхната религия е само бонус. Ако бяха против децата и животните, по-скоро щяха да са поредната мини секта, която никога да не набере популярност.

Както и да е това е тема за православието, ако толкова искате дискусия, ще се появи и тема за сатанизма, аз отказвам да коментирам повече.

Аз съм за да направиш такава, но гледай да я направиш интересна!

[Knispel666]

Всичкото е просто бизнес в основата си, не много по-различен от този на телевангелистите. Лавеи просто е успял да усети духа на времето. Книжката му е доста несериозна, дотолкова че човек може да усети къде самия автор е бил умишлено неоткровен и подвеждащ. Естествено доста хора от обкръжението му впоследствие разбират това и се отцепват да правят разни ордени и секти. Самия Лавеи си личи отдалече че е мошеник, но покраи него се завъртат доста интересни личности. Ако не сте гледали интервютата със Зиина Лавеи и Никълъс Шрек, определено си заслужават, особенно това с Боб Ларсън. Никълъс Шрек прави също така интересна музика с групата Radio Werewolf, а и прави единственото стоиностно интервю на Чарлз Менсън, в което Чарли не троли журналистите . Името Radio Werewolf е взето от радиото, което Гьобелс създава на 1 април 45-та година, като част от програмата Wehrwolf за партизанска борба в окупирана вече Германия, така че доста националсоциалисти се завъртат около Църквата на сатаната, което не е случаино, предвид че доста от двете идеологии се припокрива.


ПП: Мерси за поредния незаслужен бан, мизерници .

[defender]

Както и да е това е тема за православието, ако толкова искате дискусия, ще се появи и тема за сатанизма, аз отказвам да коментирам повече.

Темата е за православието, но няма проблем, ако искаш говори за сатанизма, сатаната също е персонаж от Библията.
Изобщо всичко различно от православието има един корен и това е сатаната. Всичко е сатанизъм, и аз съм сатанизъм без Христос.

Така, че заповядайте всички ама не очаквайте да ви посрещнем философиите с шоколадови бонбони и коняк.



ПП: корабеее, ко става ве, да не се ожени?

[defender]

[anonymous1043668]

Темата е за православието, но няма проблем, ако искаш говори за сатанизма, сатаната също е персонаж от Библията.
Изобщо всичко различно от православието има един корен и това е сатаната. Всичко е сатанизъм, и аз съм сатанизъм без Христос.

Така, че заповядайте всички ама не очаквайте да ви посрещнем философиите с шоколадови бонбони и коняк.



ПП: корабеее, ко става ве, да не се ожени?

Мерси, то вината си е моя, не трябваше да повдигам темата първоначално, не искам да ти притеснявам темата, всъщност аз съм на 70% мотивирана да създам отделна тема за сатанизма, където да се приказва спокойно.

[defender]

аз съм на 70% мотивирана да създам отделна тема за сатанизма.

Създай-създай, малко, непослушно, черно коте сатанинскооо. Може ли да си толко перверзна, кажи ми.

[anonymous1043668]

Създай-създай, малко, непослушно, черно коте сатанинскооо. Може ли да си толко перверзна, кажи ми.

Само гледай да публикуваш нещо свято там! Ако си мислиш че съм перверзна, още нищо не си видял.

Добре навих се да я направя..

[Knispel666]

Сигурно си голяма батка, щом просиш (и ти отказват ) за голи снимки във форум, и то в тема православие. Истински алфа мъжкар

[anonymous1043668]

Сигурно си голяма батка, щом просиш (и ти отказват ) за голи снимки във форум, и то в тема православие. Истински алфа мъжкар

Или долен християнин, гледаш да оскверни някое невинно момиче, сигурно далеч по-младо от него. (базик)

Темата вече е факт!
https://www.teenproblem.net/forum/sh...B7%D1%8A%D0%BC

[defender]

Сигурно си голяма батка, щом просиш (и ти отказват ) за голи снимки във форум, и то в тема православие. Истински алфа мъжкар

Когато пускам такива закачки, преди да го пусна винаги си представям какво ще кажеш, разсмивам се и го пускам. И после идваш тиии, и казваш същото, и аз падам от стола от смях.


ПП: Че като е тема православие какво, православните да не са някакви спекани комплексари, дето да са сковани и да треперят за всяка мигане с очи. Да в сектите може да е така.

Иначе кой нормален млад човек ще стане православен.

[Knispel666]

Фъзи на колко си, щото като те чета, все едно чета себе си през 2012 година

[anonymous1043668]

Фъзи на колко си, щото като те чета, все едно чета себе си през 2012 година

Не знам на колко си бил през 2012?

Edit: Влез в темата ми, така или иначе виждам шестичките на юзъра ти

[Knispel666]

Иначе кой нормален млад човек ще стане православен.

Никои нормален, само спекан комплексар

[defender]

докторчето пак дойде да ми разваля берекета.

Ама съм спокоен, защото знам, че нищо няма да направиш.
най-много да се получи поредния ти комедиен комикс при среща с момиче.

[anonymous1043668]

Никои нормален, само спекан комплексар

Вече имаш респект от мене!

[defender]

...

Вие и двама с доктора сте със сатанински наклонности, няма да се получи нищо - два остри камъка брашно не мелят.
Ела при православната смазана машинаа.

[Knispel666]

Вие и двама с доктора сте със сатанински наклонности, няма да се получи нищо - два остри камъка брашно не мелят.

Що ве, ще пием бира по пеиките и ще слушаме яко метъл.

ПП А и по-добре със сатанински наклоности, отколкото с хомосексуални наклоности като теб

[defender]

От това, което разбрах от думите на доктора, за него няма истинска същност на човека, има само его и смърт?
Той психически се стреми да се придържа към смъртта, за да може така (по негови думи) да се почувствал по-жив и по в съзнание?

Другото, което ми е интересно, как така доктора, като е в състояние на забрава на егото, как изобщо води някакъв деен живот в житейското. Той уж е убил външният свят в себе си, а в същото време му се налага да живее в този свят. Самото ти отношение и живот във външния свят не е ли пак проява на егото?

Значи излиза, че ти по принцип живееш чрез егото си във външния свят, а само от време на време си правиш медитациики, където се освобождаваш от него, но по принцип в по-голямата част от деня си принуден да живееш чрез егото и неговите прояви във външния свят?

Също, когато е в медитация той се освобождава от егото и тогава за него смъртта е само в техническата част т.е. тялото. Иначе той си е умрял и там си му е добре, в смъртта бил най-жив, дето се вика? А реалния живот е някаква нежелана тежест в която той е принуден да се завръща от блажения сън, но в същото време казва, че бил господар на себе си?

И искам да го питам още това негово учение някаква Newage философия ли е (в стил Ошо), или някакъв негов съчинен и напаснат миш-маш от различни учения и философи?

[Knispel666]

Другото, което ми е интересно, как така доктора, като е в състояние на забрава на егото, как изобщо води някакъв деен живот в житейското. Той уж е убил външният свят в себе си, а в същото време му се налага да живее в този свят. Самото ти отношение и живот във външния свят не е ли пак проява на егото?

Не, защото не се идентифицирам с този живот, а отношение нямам към него. Живота ми във външния свят е само една симулация на Его, понеже без да симулирам отношения и позиция спрямо другите, няма как да живея в този външен свят. То всъщност това е причината за поява на това Его във всеки човек, но се появява твърде рано, още преди човек да има менталния капацитет да го осъзнае, или пък капацитет за самодостатъчност. Така въшния свят се припокрива с вътрешния, и външните роли започват да се разиграват като вътрешни. В това е смисъла на матричното обособяване и опитомяване на всеки социален член, наречено още възпитание. Детето е твърде беззащщитно и уязвимо, затова се подчинява и боготвори родителите си и се стреми да бъде като тях. Боготворенето и подражаването, сиреч идеализирането, във вече зряла възраст, е просто атавизъм, остатък от този етап на незначителност в детството. Оттук се появява и тази нужда за идентифициране с дадена социална роля, идеология, религия или изобщо някаква самоидентификация. Не че споделянето на идеи и оформяне на концепции е проблем, просто веднъж всеки идентифицирал се с дадена позиция, било тя философска, религиозна или чисто социо-културна, започва едно усилие за доказване, спорене, дискутиране, конкуриране с другите и т.н.
В това е същността на егото - не социалните и "външните" деиствия, а идентификацията с тях, през призмата на социалния концепт "АЗ", които върши деиствието. А за мен, всичко това е просто игра, която мога да прекратя по всяко едно време, без да имам никакъв вътрешен залог в нея. Но за този, които се идентифицира с ролята си в големия театър, за него няма бягство. Тои си остава в матрицата, без значение къде е и какво прави.
https://www.youtube.com/watch?v=uzOasSN_Dpg

[defender]

е просто атавизъм, остатък от този етап на незначителност в детството. Оттук се появява и тази нужда за идентифициране с дадена социална роля, идеология, религия или изобщо някаква самоидентификация.

Не е точно така, защото когато си още чужд на себе си, християнството е пътя да намериш това себе си (разбира се чрез много себетотричане, защото когато човек се е идентифицирал с егото, то победата над егото изисква много себеотричане - което атеистите либерали, често ненавиждат и че Бог ги потискал, видиш ли) и тогава ти едновременно с това намираш и Бога, защото "себе си" е всъщност това, което е божественото в тебе.

"Царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, Царството Божие вътре във вас е” (Лук. 17:20-21)."

[Knispel666]

Не е точно така, защото когато си още чужд на себе си, християнството е пътя да намериш това себе си (разбира се чрез много себетотричане, защото когато човек се е идентифицирал с егото, то победата над егото изисква много себеотричане - което атеистите либерали, често ненавиждат и че Бог ги потискал, видиш ли) и тогава ти едновременно с това намираш и Бога, защото "себе си" е всъщност това, което е божественото в тебе.

"Царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, Царството Божие вътре във вас е” (Лук. 17:20-21)."

Не мисля че разбираш цитата. Защо себеотричане. Как чрез себеотричане ще намериш нещо, което тъкмо чрез себеотричане си заровил толкова надълбоко, че то се проявява само несъзнателно? Нали тъкмо чрез себеотричане, страх, вина, погнуса, се втълпява на едно дете, че "видиш ли Иванчо, ти не си такъв, това е лошо, грешно, гнусно, и ти трябва да се чувстваш виновен и грешен, когато направиш беля". Нали тъкмо този тип себеотричане е това което формира Егото, като скрива една част от човека от самия него си, заставяики го да се държи по социо-нормативен начин... И тая борба и "победа над егото" е също един такъв атавизъм, само дето сега Егото е лошото, грешното и гнусното, но тая борба е обречена поначало, понеже тя също е проявление на егото, просто под различна форма. И дори и да победиш егото, в ума си, то тая победа е просто поредния триумф на егото, понеже то сега е намерило нова себе-идентификация, но не в лицето на хедонистични наклоности, а в алтруизъм и не-материализъм, с което разликата е нулева. Разликата е само количествена, но не и качествена - Егото като илюзия се храни от само-лъжите и само-магията на Аз-ът, и съвсем не се интересува къде ще намери поле за изява - дали ще е в хедонистични, или алтруистични, християнски ценности и идеали. Християнството не е пътя да намериш себе си, никога не е бил, и никога няма да бъде. Пътя да намериш себе си, винаги си е бил твоя път, понеже е път към тебе, а не към някои друг, и тои винаги се започва и се изминава САМ. Сам се върви към себе си, без Христоси, Хитлери, Лавеици или разни други да те водят за ръчичка. За ръчичка те водят само когато си "малък", в буквален и преносен смисъл. И това е смисъла на цитата - че не ти трябват божества и христоси да те водят към царството Божие, понеже всеки сам е Бог, следователно къде другаде освен вътре във всеки един може да е царството Божие? Но ето че ти казваш - не там е царството божие, а тук, при православието, при еди коя си религия на еди кое си място и се стига оттук, а не оттам, по този начин, а не друг начин, и т.н.

[defender]

Не мисля че разбираш цитата. Защо себеотричане. Как чрез себеотричане ще намериш нещо, което тъкмо чрез себеотричане си заровил толкова надълбоко, че то се проявява само несъзнателно? Нали тъкмо чрез себеотричане, страх, вина, погнуса, се втълпява на едно дете, че "видиш ли Иванчо, ти не си такъв, това е лошо, грешно, гнусно, и ти трябва да се чувстваш виновен и грешен, когато направиш беля". Нали тъкмо този тип себеотричане е това което формира Егото, като скрива една част от човека от самия него си, заставяики го да се държи по социо-нормативен начин... .

Защото, когато човек се роди първо винаги се появява егото и човек припознава себе си в него (той дори не подозира за истинската си същност). Той си мисли, че желанията и мислите на егото са негови мисли, той изгражда навици в егото, зависимости и си мисли, че това е да си себе си.

За да се откаже от егото се иска егоотрицание, което в случая човек го преживява, като себеотрицание, защото както казах, човек в началото е припознал по дефолт себе си в егото.
Чак когато човек открие истинската си същност, и види, осъзнае, че това е истината, той чак тогава вече започва да изживява егоотрицанието, като егоотрицание, а не като себеотрицание, но дотогава ще му е мъка.

Защо, тогава Ницше казва, че това, в което той намира живота, за сбирщината е огън:
„Наистина не храна, с която и нечистите могат да се хранят заедно с нас! Като огън би им се сторила тя и биха изгорили с нея устата си.“

Ами защото смъртта на егото за тях е като огън, те го изживяват, като себеотричане, а не като егоотричане. Както либералите си мислят, че Бог ги потиска, а Той така ги изцелява.
А вече, когато човек намери себе си и истината, става свободен – Затова Иисус казва, познайте истина и тя ще и направи свободни. Но преди това Той казва: погубете душата си заради Мене (заради истината), за да я откриете. Тоест това откриване става постепенно и с отричане от връзките на егото, а рядко става изведнъж.

[defender]

Искам да кажа, че като се правиш на представител на комерсиалното християнство, губиш присъствие, защото се лишаваш от индивидуалност. Отбранявайки собствения си имидж, не отбраняваш интересите на комерсиалното християнство. (А комерсиалното християнство няма нищо общо с истинската работа и без това.)

Отговарям ти тук, а не в тема "Сатанизъм", защото мисля, че така е по-правилно (имайки предвид съдържанието на думите ти отправени към мен).

Значи Христос ни е оставил тайнствата Кръщение, Изповед, Причастие, които се извършват от свещениците в църквата (така е било още от времето на Христовите Апостоли, те са били първите свещеници и започват да ръкополагат другите свещеници и така до днес).

Християнин, който няма кръщение, не ходи на изповед и не взема причастие, той не е истински християнин, независимо дали ви харесва или не. Така ни е завещано от Христос.

Свещениците са хора, като нас и се изхранват с честния си труд (като извършват тези тайнства, в които също има и ритуалност), това не е грях.

Изповедта и причастието са без пари, кръщението е с пари, но ако наистина нямаш пари да си го платиш, свещеника няма да ти откаже (стига да не лъжеш).

Това е истинското християнство, няма друго християнство, другото са измислици-премислици на свободна практика от хора, дето искат да коригират дори и Христос.


ПП: Така че не знам, за какво комерсиално християнство ми говориш или некомерсиално?

[defender]

"Всеки от нас държи да бъде прав. Математически това е невъзможно. Психологически е абсурдно. Само религиозно може да се обясни."


ПП: Сигурно 90% от хората със собствено мнение, че са прави са всъщност религиозни (разбира са в някаква своя си религия).

[hecu2]

ПП: Така че не знам, за какво комерсиално християнство ми говориш или некомерсиално?

Ами наричам комерсиално християнство именно тези неща - причастия, изповеди, кръщения и прочие попски трикове. Сатанистите са практични и това не може да им се отрече, те също много добре знаят, че тези неща не бачкат. Християнските ритуали са точно толкова обосновани, колкото и техните ритуали - става дума за "хомеопатично" (тоест без синтетични наркотици и без насилствена външна инвазия) промиване на мозъка и контрол над ума.

Има, обаче, нещо друго... И няма да спестя истината, нито ще се правя, че не я знам. Тази тема е по-подходяща (а трябваше да го напиша още вчера).







На психоаналитиците и на психиатрите, които се занимават с жертвите от ритуално култово насилие, както и от правителствените програми за програмиране Монарх и МК-Ултра, им е съвсем ясно едно нещо (и това многократно се отразява в специализираната медицинско-психиатрична литература по въпроса).

Става дума за това, че споменаването на името на Исус Христос работи. Като казвам "работи", имам предвид, че в депрограмирането на тежко програмирани жертви споменаването на името Му има неизменни, повтарящи се практически резултати, които се наблюдават при различни и несвързани една с друга жертви (освен с това, че са жертви на едно и също).

Тези резултати са, че има програми, които спират да работят, когато се спомене името на Исус Христос. Много често само заради това някой отчаян психиатър успява да опази живота на тежко програмирана жертва.

Читателите могат да мислят каквото сметнат за добре, но аз в случая просто цитирам авторитетната медицинска литература, където се разглеждат документирани случаи, с авторство от самите практикуващи психиатри и лекари.




Аз самият дълго време търсих рационално обяснение за това, защото вярвах, че мога да открия доказателства в литературата за същото обяснение, което е валидно и оправдано в случаите на така нареченото "обладаване от демони" и други подобни.

Спрях да търся сходно обяснение, когато аз самият видях от първа ръка, че името Му наистина работи. Съвсем практически.


Интересът ми към такива теми, естествено, ме е довеждал до навлизането в определени среди и заиграването с определени видове хора и тн. Видял съм доста, но също така аз самият в миналото на детството си имам заложени причини да се интересувам от всичко това. Не се наричам жертва, но се наричам човек, който се е опитвал да се възстанови от злополучни травмиращи инциденти, сходни с нарочно практикуваните за съсипване на нечия психика.






[отклонение]

Има нещо, което наричам "свой по-буден план". Избирам измислен от мен термин, защото нямам доказателства за това какво ТОЧНО е това равнище от психиката ми. Иначе със сигурност то си има точно название в науката и психологията. Просто мога да мисля много неща, без да съм сигурен за никое.

Как мога да опиша "по-будния си план"...

Има един единствен път, когато съм се напивал през живота си. Това беше, когато се опитвах да си ферментирам медено вино (култура от грозде в среда на меден разтвор). Ферментирах нещо с неясни качества в стъклена дамаджана от 5л. Седнах пред компютъра, сложих си я в скута и пиех с дълга, удвоена сламка.

Докато си чатех по скайпа и си смучех от ферментацията, започнах да усещам кога се напивам. Защочнах да усещам странни "позивни" да кажа (да напиша) неща, които не исках да казвам. Ясно усетих как съзнанието ми спря да бъде "моето" и вместо това се раздели на две нива.

Едното ниво беше ограничено и управляано от своеволия "животно". В него се надигаха нелогични и необосновани желания за безсмислено поведение и безсмислени фрази за изговаряне.

Другото ми ниво запази целия спокоен разум, съхраняващ всичките ми убеждения, граници, самоконтрол, морални вярвания и тн. И двете бяха съзнателни по едно и също време, но за първи път сякаш ВОЛЯТА им се разклони. Някакъв унисон и съвпадане между двете изчезна и сякаш "излязоха от фаза", както се казва във физиката.


Започнах все повече да се възприемам не от позицията на тялото си... а някак от позиция малко зад и отгоре на тялото си (на североизток, ако се гледам в профил и ако съм с лице наляво).

Това друго ниво, което си запази задръжките, се забавляваше и му бяха любопитни тъпотиите, които хрумваха на ограничения ми план. (Говоря за тези два плана в трето лице, но ги изживявах от съвсем първо лице, и то едновременно.)

Разбрах, сетих се по-скоро, че съм пиян, чак когато не успях да филтрирам и възпра една тъпа и нелогична реплика, която безсъзнателно написах в скайпа. Разбрах, че трябва да си лягам.



Станах, и си доказах, че бях пиян, защото бях забравил да ходя. Не легнах, а по-скоро се "разбих" в леглото от високо и по очи... при което ограниченият ми план заспа веднага. По-будният ми план обаче не заспа (затова и го наричам така).

Наблюдавах се как спя. Проговорих на себе си (и се чух "в ушите си"), казвайки "Навий си часовник, няма да се събудиш за работа". По-ограничената ми част се събуди по команда (тоест аз се събудих), станах и с идеална походка си взех джиесема и го навих с аларма. Легнах с "разбиване" по същия начин и заспах пак.

Пак проговорих на себе си и си казах със своя глас "Няма да се събудиш. Навий втори часовник." Пак се събудих по команда, взех друг часовник и го навих и него, и си легнах отново. Тогава вече загубих спомен за това какво стана с"излизането от фаза" на двата ми плана на осъзнаване и се събудих сутринта от втория часовник. Но си спомнях всичко за измененото си състояние. Нямах махмурлук.

[отклонение]






Та за този "по-буден план" ще говоря сега.

Веднъж, когато спорехме с една личност, която твърдеше, че "призовава демони" и че използва някакви такива същества за някакви си там цели, и която твърдеше, че е способна на така наречените "извънтелесни преживявания" и прочие... се разбрахме разни неща.
Такива личности обикновено винаги говорят доста глупости, защото си нямат на представа от феномените, в които участват. Тези хора много рядко са запознати с факта, че тези феномени са изследвани от много авторитетни инстанции и че научните изследвания са достъпни и че за тях си има официални аргументирани становища. Те винаги са по-склонни да си мислят, че са нещо повече от другите и че има нещо специално около тях, или че са се научили на някакво уникално умение.

В тези ни спорове стана така, че тази личност започна да твърди неща за мен. Аз отвърнах "Ела и виж, като си толкова отворена".

Същата вечер имах проблем със заспиването. Не можех да изпадна в дълбок сън, а вместо това нещо ме тормозеше. Имах усещането за присъствие около себе си и отново осъзнах, че съм разделен в "два плана". Наблюдавах себе си как ми хрумват някакви налудничави идеи (за присъствия и тн). Този ми план започна да изпитва страх.

Тогава "по-будният ми план" започна да се опитва да контролира полу-заспалото ми тяло, като се опита да накара устата ми да проговори. Понеже тази част от мен беше заспала, отначало само мънках, после само фъфлех. Все пак, фразата, която физически само изфъфлих (но която психически изговорих), беше "В името на Исус Христос...", без да я довърша нито с физиеско изфъфляне, нито с психическо изговаряне. Намерението ми беше да бъде "В името на Исус Христос разкарайте се от мен".

Но като стигнах (в психическото си изговаряне и паралелното фъфлене) до многоточието, изведнъж по-ограниченият ми план почувства съвършено спокойстиве, абсолютна самота и сякаш усещаше, че диша свеж въздух. Почувства идеални условия за дълбок сън и мигове след това заспах и в двата си "плана". Събудих се на сутринта с ясен спомен за всичко от преди заспиването.





Просто искрено описвам лично преживяване. Преди това преразказах факти, които се споменават като наблюдения в официална психиатрична литература относно работата с жертви на ритуално насилие или програмиране тип Монарх и МК-Ултра.

НЕ КАЗВАМ, че феноменологията по "призоваване на демони" и "извънтелесните преживявания" са това, в което ню-ейджърите масово са убедени. Не, става дума за нещо много по-добре обяснимо и е обект на друга тема.

Казвам само, че съм чел странично и че лично съм изпитвал ефект от изговарянето на името Му в реална психологическа ситуация.




И това искам да кажа с "комерсиално християнство". Не е нужно нито да си кръстен (въпреки че аз съм кръстен като малък), нито да ходиш на църква, нито да си правиш причастия и изповеди и всякакви ритуалистики. Всичко това е ЦЪРКВА. Дали е сатанинска или е християнска, няма никакво значение, защото са все един и същи майндконтрол с различни прийоми.

Автентично християнство има, то е с проверима практическа насоченост и не се нуждае от организирана религия и каквито и да е условия, за да бъде приложимо.