Цитирай Първоначално написано от RedArmy Виж мнението
За телевизорите - около края на 1989-та, нашите са си купили телевизор Кристал - цветен, с дистанционно, този същия, за който говорих, за, мисля около 2000лв. При положение, че, заплатата им тогава, е била около 250-300лв., все ще се спестят.
2000/250 = 8 заплати. По прости сметки излиза, че един телевизор тогава е излизал почти едногодишната заплата на човек. А да не говорич, че не може да отделяш 100% от заплатата си за някакъв си телевизор. През това време трябва и да се храниш. Тоест излиза, че трябва да пестиш с години, за да си купиш телевизор при плановата социалистическа икономика, която е с централизирано и монополно управление от държавата без други играчи на пазара. Това ми беше идеята.

Цитирай Първоначално написано от RedArmy Виж мнението
Аз имам телевизор София-85, картината, която дава, е по-добра от LCD. Това, с едно парче тел, хващаше всички национални програми, докато още имаше аналогови. Обичам го А и колко години живеят днешните телевизори? А тези са ме надживели - единия е на 31, другия на 35 и ще изкарат и още толкова. Заслужава ли си тогава инвестицията? Аз и преди съм го казвал - няма смисъл от такава измислена конкуренция и напредък, целта на които е, просто "да стимулират икономиката" (което всъщност означава компаниите да имат по-голям растеж".
Има смисъл от надпревара и конкуренция, защото по този начин до теб ще достигат по-качествени неща на по-ниски цени. Ако няма различни марки на пазара, а всички трябва да разчитат на някой високопоставен другар да се разпише днес, че трябва да се произведат 1000 чепика от (естествено) държавния завод, които да се разпределят по градове и няма друг завод за обувки, а и да има, няма няма как да се конкурира със себе си, защото негов собственик пак е държавата. И така на пазара се получава дефицит от разнообразие, обувките може и да са грозни и неудобни, но държавата трябва задължителни да ги продаде за вътрешно потребление, защото в плановата икономика не се предвижда, че цялата серия обувки може да се бракува. И щат не щат, потребителите са задължени да се съобразят с малкото избор по сивите витрини и еднакво изглеждащи и еднакво празни магазини в страната. По хитрите комунисти като китайците са разбрали това и затова е този икономически бум там и отклонение от марксовото учение за равно разпределение на благата в обществото, въпреки че се пишат големи комунисти. Консуматорската култура решава много от проблемте на комунизма и сега там има един хибрид на капитализъм и елементи на комунистическа хореография. Червени паради, пионери, комунистически морал и дисциплина и в същото време капитализъм. Няма как да кажеш, че това “голямо противоречие” е към края си, защото точно идват точно от обратното състояние, което е било мизерно и нямат никакво желание да се върнат назад към него. Историята не е приключила, а комунистическата няма индикации, че ще се реализира някога, ако най-големите сили са тръгнали по съвсем други екзотични хибриди на идеологии и управление. Така че, комунизмът и скъпите телевизори ще останат назад в историята за неопределено време...