С жените е "лесно"...?

[TrollFactory]

Троле, не знам дали правиш разлика между професионално развитие и личностно развитие. Може да имаш хубава професия, но дефакто да си личностно недоразвит "дебил".

А личностното развитие ли ще ти купи Ферари?

Това е разликата между интелектуалец и интелигент - за разлика от интелигента, който е наистина интелигентен и осъзнат човек, то интелектуалеца не е толкова интелигентен човек, но просто си има хубава работа.

За първи път чувам някой да се изразява с думата "интелигент": "Той е "интелигент"." Това е нескопосан превод на intelligent, което е правилно да се преведе като "интелигентен". И обикновено правилно е да се каже "Той е интелигентен/интелектуалец".

Така че и сравненията, които правиш са като сравнения между Кока Кола и Пепси Кола. С една дума безмислени. Някой може да е много интелигентен и много самотен едновременно, като дори колкото по-интелигентен е той, второто е много по-вероятно да дойде в следствие на интелекта, защото той дава възможност на човек да осъзнава неща над елементарното и видимото на повърхността. Така дори и сред тълпа от хора, той е обречен на самота, защото малко души отговорят на капацитета му при общуване. Един вид все едно ти да искаш да си говориш с някого за средновековна японска литература, но около теб да има само хора с капацитета на бай Ставри зарзаватчията и леля Драгойка, която продава гащи и сутиени. На пръв поглед топли хора, "от народа" както се казва и с тях може да си говориш по ограничен набор от битови теми за насъщния (цените на яденето и гащите), но колко удовлетворен ще се чувстваш от разговорите ви накрая? Отплесвам се...

Показателно за това е колко много фалшиви връзки и разводи има. На хората по някое време просто им писва (особено на интелигентните) знаейки, че има толкова много повече за правене в живота от това да имаш "връзката" с някого, с когото да си гледаш новините и сериалите на старини. Много обаче се пречуват, защото виждат като някакво задължение да продължат гените си, а за съжаление основния път към това е с брак/дълго съжителство с някого, с когото не всичко е вана с мляко и рози, а една голяма част е просто пластмасов леген с боза и трябва да се научиш да се преструваш, че не само обичаш да пиеш боза, но и да се къпеш с нея. В един момент просто осъзнаваш, че битовизмите във всяка една връзка преливат и ти идва до гуша от безсмислеността им. Казваш си колко много по-добре би се чувствал да не "го водиш точно сега този разговор" или да ти опъпват нервите с мълчаливи физиономии и отговори значещи точно обратното на това, което чуваш. Постепенно сексът намалява и страстта угасва. А ако има отделно и деца... Всичко това съкръщава живота на мъжете значително и няма какво да се лъжем с клишета колко смислено е всичко това. Но как да спориш с 95 % от населението, което вижда размножителните си функции като короната на съществуването си?