- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Объркана
Реших да ви разкажа,защото имам нужда да чуя мнението ви.
Преди 7 месеца се запознах с едно момче. Аз съм на 17,той на 22.
Първите месеци всичко беше прекрасно и за мен и за него. Мислех,че го обичам,виждах ‘идеалното’ момче в него. (Първият ми път беше с него => имах му голямо доверие)
Но някъде 3\4 месец започнаха да ми изтиват чувствата.. а той все повече и повече се привързваше. Започна да ми задава въпроси като „Мислиш ли,че можем да си останем заедно докрая?” Веднъж ми каза „ Как мога да си мисля за раздяла с тебе като мисля,че ти си живота ми” и може би всички тези неща ме отблъснаха. Не може би,ами направо си ме отблъскваха. Говорих с него,казах му,чее не сме господари на утрешния ден ии е адски глупаво да мислим толкова за напред. Не му казах точно,че ме отблъсква по този начин,но му намекнах.
Някъде 5-тия месец ми беше много кофти. Бях решила да му кажа,че искам да се разделим.. но не можах.. ии не знам,не поисках. Найстина не е същото,както беше в началото,но съм привързана към него и не знам не ми се ще да се разделяме,но си мисля,че го залъгвам по този начин и после ще му е много по-гадно ...
Имам чувства към него,хем че не са толкова силни,колкото неговите. Обаче се чудя,дали трябва да продължаваме така? Аз искам все оше да съм с него,обаче не искам да го залъгвам по този начин,че можее да стане нещо такова ;като да си останем заедно докрай’ -_- ..
Страх ме е,че ще го нараня много. А е доста важен човек за мен и не искам да страда...
Какво бихте направили на мое място?
По-добре да се разделите сега и да започне да се лекува вместо да го залъгваш дълго, да се влюбва още повече и да страда после още повече. 5 месеца са бая време. Ако досега не си усетила любовен делириум, едва ли ще стане изведнъж.
Впрочем едно не разбрах от темата ти: Как така те е отблъснал с това, че иска да е с теб и е истински влюбен?![]()
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Просто, кратко и ясно -Зарежи го!![]()
--------------------------------------------------------
И после идва някой и започва да разправя, че разликата в годините не била от значение...
Той е на 22, явно си търси сериозна връзка с перспективи за общо бъдеще. Ти си на 17 и се плашиш от дългосрочният ангажимент, който той очаква да поемеш. По-добре бъди директна с него, кажи му какво ти търсиш в тази връзка и какво можеш да му предложиш. Щом не си готова за нещо сериозно и обвързващо той трябва да е наясно.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Не,не се плаша от дългосрочни връзки. Никога не съм подкрепяла връзките по 1-2 месеца. Но в случая,просто все едно ме задушава. И ме плаши,с тези си думи.Откъде да знам дали след година-две ще искам да сме заедно? Той все едно ме кара да му обещая от сега,че ще съм само негова 'до края на живота си' не е ли глупаво да изисква от мен такова нещо? Все пак съм на 17...
Какво означава,че ен съм готова за сериозно връзка. Готова съм,обаче за мен в 'сериозната връзка' не влизат планове за след 10 години..
Най-добре да го оставиш. Ще го нараниш, но е безсмислено да го залъгваш. По-добре рано, отколкото късно.
Никой не може да каже какво ще чувства или иска след 2 години. Но когато имаш сериозни намерения към даден човек ти се надяваш и вярваш, че и след n-време ще сте заедно. Когато сте сериозни един към друг започвате да си правите планове за съвместно бъдеще. Не конкретни (поне не в началото), но обрисуващи ви заедно. Не си мислиш "за какво да правя планове като догодина може и да не го искам".
Така че, не, ти не си готова за сериозна връзка. Поне не в смисъла, който някой, излязъл от тийнейджърските години, би вложил в това понятие.
П.П DisappointedDreamer - за коя тема става въпрос, че нямам спомен?
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Кажи му ги на него тези неща, ние не можем да ти отговорим и да реагираме от негово име, за да те успокоим.
За 7 месеца не си ли се научила да говориш с него ? Ако сте искрени от началото и не премълчавате нещата, които мислите/искате/чувствате няма да го има онова чувство за вина, че залъгвате. Нито пък другия ще има право да обвинява, защото ще е светнат предварително.
Първоначално написано от antifashionshit
Не си готова за подобен ангажимент и не си сигурна. Първо казваш година-две, после 10 години. Не се оправдавай, няма нужда. Всичко е на подсъзнателно ниво и не можеш да го контролираш. Раздели се с него.
А на мен ми се струва, че не искаш да признаеш пред себе си, че обичаш...
![]()
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..
защото криви аргументи се защитават с криви идеи.
като цяло съм съгласна, че личи, че не си готова за нещо сериозно. и наистина е най-добре да прекратиш нещата сега, щом не искаш да го нараняваш, защото, както каза СиСи, по-дълго време заблуждаваш ли го, на него ще му е по-гадно само. а и на теб нали? все пак не е най-лесното нещо на света да се правиш на щастлив и влюбен, когато всъщност не е така.
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
Що не го приемеш като негова мечта и не си го слагаш толкова на сърце .