
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Семейни отношения
Не вярвам да има родител който така да нарича дете-то си, особено ако хората го виждат като добър човек.
Понякога хората са мн различни извън тях и у тях. И доста умело успяват да го прикриват, често дори несъзнателно.
Към автора: ти какво мнение имаш за баща си? А какво искаш изобщо от него? Трудно е да превъзпиташ човек дето освен че ти е родител и на всичкото отгоре е на кусур години и считай от колко време си влачи характера, в случая особено неприятен за теб. Нямаш много варианти за действие, основното е, че един ден, рано или късно, ще се наложи да сблъскаш характера с бащиния ти, не го приемай буквално, нещо по-скоро Люк Скайуокър вс Дарт Вейдър в последния епизод. Всъщност, щом се е стигнало до тук, това нещо се случва и ще продължава да се случва, до някакъв траен резултат. Просто този тип отношения пътят им минава или просто ти идва до гуша и прекъсваш всякакви връзки, или казваш право в очи какво ти пречи и ако продължава така съответно държиш си на своето и се държиш както ти падне, а малцина, особено умна прослойка хора, успяват някакси да си живеят с обидите на близкия и съответно - да не им пука никак от тях и да постигнат траен мир, оставяйки баща си да си дрънка глупостите колкото му душа иска. Като последното не изключва и да прекарваш повече време за себе си, със себе си, далече от това, което те тормози. Успех![]()