Пари, пари, пари...

[Sh@d0w]

Дори да се бори за успех 6.00 и да иска да взима стипендия (която между другото не е никак малка), пак не е оправдание че работата ще му пречи на университета.

Примери мога да ти дам, ако исакш. От реалния живот, да не кажеш, че си измислям. Да по - трудно е, но отново се връщаме на мързела.

Не знам как вече да ти го кажа, защото го написах поне 2-3 пъти, университета не е извинение да не работиш, ако се налага.

[kalpazanka]

Дори да се бори за успех 6.00 и да иска да взима стипендия (която между другото не е никак малка), пак не е оправдание че работата ще му пречи на университета.

С цялото ми уважение, но тук вече не си прав. Почнеш ли работа, почваш да пестиш и от занятия, съботата и неделята пак ти заминават, щото, видиш ли, шефчето се цупи, че не връзва графика. Разчиташ ли само на четене в сесия /ако шефчето благоволи да те остави да си четеш вкъщи/, успехът пада катастрофално. А европейска стипендия с 4.00 я се уредиш да вземеш, я не /по-вероятно е второто/. Ако човекът на авторката на месец си докарва 200 лв от стипендия, естествено че няма да бачка за 270.

[Niakoitam]

Май се отказвам вече да споря.То всеки ще си държи на своето.Това че си изказвам мението си не значи че абсолютно изключвам че положението може и да е както е било при djipsito.Това си е пълна наглост и ако имам гадже най-вероятно ще я гледам отстрани но ще ми е неудобно да я врънкам.Надявам се да не ми се промени дотолкова характера.Може би показателно е и това как още от сега се опитвам да пестя.Пари някакси успях да спечеля малко и съм приел вече че за купони и дрехи ми е неудобно да разчитам на наще.Не разточителствам.Ново пълно облекло си взимам веднъж на няколко месеца.По заведенията правя същото.Ходя рядко и предимно се забавлявам.Не взимам салати,мезета и тем подобни.Избирам си най-евтиният алкохол като например бира и гледам в повечето случай да не превишавам повече от 5 лева на вечер.Най-много давам на сбирките на випуска,който са всяка година около юни.Гадже нямам макар че ми се ще да има кой да ме обича.Не разточителствам и все по-малко се забавлявам.Така че съм с чиста съвест че мен никой не може да ме набеди за никакъв.Да,случвало се е да ме черпят и не знам дали може да ми стане навик,но засега поне не ми е.Напълно съм съгласен и с kalpazanka.
Съгласен съм с много неща,който написа vladi81,но винаги има едно но... условия,шанс,живот,връзки и т.н.
За София сега ще се поудържа.Нещо май не ми стиска пък и предпочитам да си ми е по наблизко.Ясно осъзнавам че може и някога да съжалявам за това си мислене,но пък може и да не.Може пък и да нямам това време.Все пак не всички хора оцеляват до дълбока старост.Вчерашният пример е доста показателен за това.
"От друга страна все пак живееш близко до едно от най-големите гранични КПП-та. Не си ли мислил да се пробваш там нещо? Чувал съм, че се плаща добре, но трябва да се уредиш с връзки."
Изобщо не съм се замислял.Отказвам и да мисля,защото не съм толкова "богоизбран". Там не се плаща добре, а се плаща адски добре и не трябва да се уредиш с връзки, а трябва да се уредиш с наистина много връзки.На един съученик баща му е малко по-висш полицай, а чичо му работи точно там.Ходиха да говорят заедно с един друг мои съученик за това.Не знам бяха ли за малко,не бяха ли само дето сега този мои съученик си работи съвсем други работи,а другият ми съученик спира влаковете на гарата.

[Blab]

С цялото ми уважение, но тук вече не си прав. Почнеш ли работа, почваш да пестиш и от занятия, съботата и неделята пак ти заминават, щото, видиш ли, шефчето се цупи, че не връзва графика. Разчиташ ли само на четене в сесия /ако шефчето благоволи да те остави да си четеш вкъщи/, успехът пада катастрофално. А европейска стипендия с 4.00 я се уредиш да вземеш, я не /по-вероятно е второто/.

дам. всичко си зависи от университета и специалността. който бута за диплома, няма проблеми, но с малцинството, което се е събрало, за да се развива, нещата стоят по друг начин. интересно ми е да видя кой, какво и как работи (паралелно учейки), с разпокъсана програма от 9 до 21, ежедневни персонални задачи и никаква възможност да се скатае. всъщност, наблюдавам такива хора, избутват на гърба на другите, хвърлят си парите на вятъра, симулират будно съзнание.

а и къде точно се съобразяват с теб, като разберат, че си студент. реакциите варират, но позитивните са кът. по-често започват да ти мрънкат, да те задържат, да те затрупват с работа, да те въртят и прочее. не знам, ще кажете, късмет. така да бъде.
по мои наблюдения, хората, които сериозно си учат, не работят (освен по специалността от даден момент нататък). напълно оправдано. в крайна сметка висшето образование не е задължително (който факт е време да се осъзнае и у нас), университетите не са фитнес зала, където да поддържаш форма, а академична среда, която дава много и изисква още толкова.

това от мен.)
// не мисля да се включвам отново, поради невъзможността за дискусия в и по темата.