- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Когато нараниш някого.
Не искам да разказвам цялата история нито ми се обсъжда конкретно събитие.Хипотетично - Момиче твърди,че те обича и те убеждава,че е влюбена в теб.Ти също имаш чувства към нея,но заради някакви обстоятелства я нараняваш и не можеш да оправиш нещата или по-точно да върнеш времето.Въпросния младеж я оставя или се опитва да е с нея?
п.п въпросът ми е някак отправен повече към момичетата.Ако момче ви нарани,а го обичате и знаете,че той ви цени ще искате ли да сте с него или ще предпочетете да се махне за да се опитате да го преживеете.
Зависи колко и как ме е наранил. Попринцип лесно прощавам, но много трудно забравям.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Като чета коментара ти,все едно виждам някакъв период от моя живот.Аз също бях наранявана и лъгана от страна на момчето, с което бях,но той изпитваше толкова силна обич и то наистина силна,за да го казвам значи съм го изпитала и усетила.Аз реших да се разделим,разделихме се след няма и 5 месеца(сега) аз умирам за него и не мога да си представя как не съм го оценила по-рано,и всичко давам да се върне при мен,но шанса е само веднъж..
Мдам, с тази разлика, че не прощавам лесно. Всичко зависи от конкретната грешка на младежа и колко ме е заболяло от нея. Както и от причините, вследствие на които се е стигнало до там.
Общо взето има много "зависи" в такава ситуация. Няма как да се даде обективен отговор.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Ми да кажем,че постъпката не е сериозна (и по-скоро неволна) ,но момичето е било много наранено.Просто искам да знам кое би било по-добре за нея,защото в момента ми е важно тя да е добре.
Всичко е много относително. Когато обичаш някого, го приемаш такъв какъвто е. Прощаваш му, въпреки безбройните рани, които ти е нанасял. Има опасност да се самозабравиш и да пренебрегнеш себе си. Да станеш изтривалка с една дума.
Тогава става много лошо и в повечето случаи, нещата винаги са размътени, един омагьосан кръг.
Винаги и двете страни имат вина. Едната, че позволява, а другата, че наранява. Често несъзнателно сам ставаш причина за нанесените ти рани. Ти позволяваш да те правят на нищо, тогава защо се оплакваш? Ако осъзнаеш това на време, нещата могат и да се променят.
Моята грешка беше, че винаги съм била 100 процентова. Тогава те приемат за даденост. В едва връзка всеки трябва да си спазва ролята и да има своите задачи, а не единият да е активният, а другият пасивният.![]()
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
Ще остана с него естествено. (Aко сме щастливи и нищо друго не ни пречи) Но ако продължава да ме наранява...
foreveralone.jpg
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Всеки заслужава втори шанс, предполагам, че ще го преглътна.. ако наистина искам да бъда с това момче. Ако му стане навик, това вече е друг въпрос..
Зависи колко ме е наранил.Но предполагам,че щом го обичам бих му простила.
Ок мерси за отговорите.Ако има още някой с отговор нека заповяда![]()
Малко са нещата, заради които не бих направила компромис в една връзка, ако разбира се искам да бъда с дадено момче достатъчно. Едно от тези неща е изневярата, независимо под каква форма, дори и да е просто целувка, дори и да е неволно, няма никакво значение. Веднъж предаде ли ме - край. Особено ако обичам това момче, след такова нещо мисля, че дори и да искам няма да мога да му простя, защото няма да му имам никакво доверие оттам нататък. Така, че много добре си помисли каква е тази постъпка, дори и неволна, защото в повечето случаи имаш само един шанс и загубиш ли доверието на даден човек всичко се разпада.
няма кво да ти кажа освен, че ще е по-лесно да не наранявашоценявай човека до себе си... особедно ако любовта му към теб е безусловна
няма какво повече да искаш...
Изпитвала съм това чувство. И да , продължавах да искам да съм с него , макар да ме нараняваше доста.. Но до деня , в който осъзнах, че имам достойнство и спрях. В крайна сметка сега осъзнавам, че е било грешка и без него е в пъти по - добре.
Ако обичаш даден човек - не би го наранил, каквито и да са тия обстоятелства - щом държиш на нея , надали искаш да се почувства гадно и наранено..
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Не!Не съм изневерил.И не постъпката ми не я засягаше пряко,но тя го прие много присърце.По това,което казахте изглежда,че трябва да остана до нея.Да,но няма да го направя заради следното "Малко са нещата, заради които не бих направила компромис в една връзка, ако разбира се искам да бъда с дадено момче достатъчно." Явно не е достатъчно силно както си говореше и май са си само оправдания това с нараняването...
Ако наистина имам чувства към него и играя някаква важна роля в живота му-оставам и никоя висша сила не би могла да ме накара да му се сърдя задълго,колкото и дълбоко да ме е наранил ...
Излишно е да казвам,че ако е регулярно повтаряща се ситуация,нещата добиват съвсем друг смисъл
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Ако чувствата са силни, оставам въпреки болкатаМен лично едно момче ме нараняваше и продължава да ме наранява, но въпреки това винаги се връщам при него. Просто чувството е по-силно от мен...
Да,но очевидно аз съм повярвал на лъжите и`.Откакто станаха тия работи то е едно масово повтаряне как не съществувам и едва ли не любовта се е изпарила и в момента няма никви чувства.Еми ок.Аз тия фалшивите любовчийки най ги обичам !
^е,може да не лъже момичето
Остави я засега намира,щом това иска-в противен случай ти също ще се почувстваш наранен от непрестанното натякване,че вече не чувства нищо към теб.Прекарайте известно време разделени,после я потърси отново,ако тя не го направи.В случай,че отново се държи резервирано,просто приеми,че всичко е свършило и си тръгни окончателно
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Едва ли ще я търся отново.Аз не знам к'ви са тия чувства дет се изпаряват за няма и 10 дена.Много любов,много нещо и изведнъж сгафиш и айдеееее GAME OVER.На мене ми минава бързо особено като ми се повтаря колко съм ненужен.Жалкото е,че аз не се бутам (Никога не съм ходил и надали ше тръгна по гъза на момиче.Мразя лигли дето очакват да лазиш докато си с тях) дори не показвам интерес и тя продължава да си ги говори как няма нищо всичко е изчезнало.Най-странното е,че не ми го казва в очите ами покрай приятелки,приятели.Се едно сама се убеждава,че съм никой.